12.Природни зони-Северна, Америка

Кои са характерните особеностите на природните зони в континента? На кой фактор се дължи разнообразието им?

Припомнете си в каква последователност характеризираме природните зони
(с. 166). На картата в атласа определете кои зони са разпространени в континента Северна Америка.

Савани

Припомнете си особеностите на релефа, климата и водите в континента, за да характеризирате по съответните стъпки природните зони.

Почвите са червеноземни и червено-кафяви, растителността е сравнително бедна – редки гори от акации, дъб, кактуси и др. От животинските видове са разпространени: койот (фиг. 5), вълк, лисица, лалугер, скункс (фиг. 4) и др

Пустини и полупустини

От картата в атласа посочете къде е разположена зоната на пустините и полупустините.

С най-широко разпространение са сивоземните и солените почви, които са бедни и неплодородни, тъй като влагата и растителността са оскъдни. Растителната покривка е бедна – някои видове треви и сололюбиви храсти. Характерни са кактуси (достигащи до 10 m височина) (фиг. 6), столетници, растението юка (фиг. 1), бодливи мимози (фиг. 8) и др. От животните се срещат влечуги – гущери и гърмящи змии (фиг. 2), мишки, няколко вида мравки, а в полупустините – койот и вълк.


Влажни вечнозелени тропични гори

Територията, която заема зоната, е в източната част – Мисисипската низина, крайбрежието на Атлантическия океан, полуостров Флорида, полуостров Юкатан и част от Антилските острови. Почвите в зоната са червеноземи и жълтоземи, а на значителни площи са разпространени и блатните почви. На север най-разпространени растителни видове са: вечнозелен дъб, магнолия, блатен кипарис, червено гумено дърво, фикус, лиани и др. На юг растителните видове са палми, дървовидна папрат, махагоново (фиг. 7) и ароматно дърво, орхидеи и др.


Животинският свят на вечнозелените гори е разнообразен. На север са разпространени опосумът (фиг. 10) , мисисипският алига-тор 3, а на юг – броненосецът, пумата, свинята пекари, тапирът, мравоядът (фиг. 10) , широконосите маймуни (фиг. 10) . От птиците най-многобройни са папагалите и колибрите.

Твърдолистни гори и храсти

На запад от тихоокеанското крайбрежие на тясна ивица (на юг от 43° с.ш. до северната част на полуостров Калифорния), са разположени влажните вечнозелени твърдолистни гори и храсти. Те се отличават със специфични, предимно иглолистни, растителни видове. Най-известна е гигантската секвоя 9, а също червеният кедър, жълтият бор и др.

Прерии

На запад в границите на умерения и на субтропичния климатичен пояс се простира зоната на прериите. Тук са разпространени плодородните черноземни почви, поради което и голяма част от зоната е превърната от човека в обработваеми земи. Най-характерни тревни видове са: бизоновата трева, тревата грама 11, коилото и др. От животните най-известен е бизонът 16, който в миналото е бил широко разпространен, но днес се среща само в резервати. Други животински видове са: койот, лалугер 16, степни мишки, а от птиците – обикновена пуйка 16. Среща се гърмящата змия.

Широколистни и смесени гори

Почти цялата територия, заета от зоната, е разположена в из-точната част на умерения климатичен пояс – земите около Големите американски езера. В по-северните части са разпространени сивите горски почви, а на юг под широколистната растителност преобладават кафявите горски почви. В смесените гори най-разпространени растителни видове са: жълта бреза, захарен клен (фиг. 18) , (фиг. 19), бял и червен бор, липа, ясен и др. В широколистните гори се срещат бук, американски дъб, кестен, чинар, магнолия (фиг. 17) и др. Животинският свят е представен от вирджински елен, мечка барибал (фиг. 12), опосум, прилепи, различни птици и др

Тайга

Зоната на тайгата се простира в най-северната част на умерения климатичен пояс от Тихия до Атлантическия океан. Основните почвени типове на тази зона са неплодородни почви, наречени подзолисти, и кафявите горски почви. От иглолистни-те видове тук преобладават бор, канадски смърч, американска лиственица (фиг. 13), балсамова ела и др. Макар и рядко се срещат широколистни видове, като например книжна бреза, от която индианците изработват лодките си.

Обширната Северноамериканска тайга е обитавана от много животински видове, някои от които са със стопанско значение. По-известни от тях са: американски лос (фиг. 20), американски елен уапити (фиг. 21), снежен козел (фиг. 14) , мечка, вълк, червена лисица, канадски рис, катерици, зайци и др. На юг и югоизток постепенно тайгата преминава в зоната на смесените и широколистните гори.

Тундра

На север тайгата постепенно преминава в тясната зона на тундрата. Почвите са предимно блатни, наречени тундрови. Тук се преплитат растителни и животински видове от тундрата и от тайгата. На север преобладават лишеите, мъховете и боровинките (фиг. 15). Характерни са нискорасли ели, върби и брези, достигащи едва до 1 – 1,5 m височина, поради което ги наричат „дървета джуджета“. На юг площта на горите се увеличава. Разпространени са бял и черен смърч, а на изток – балсамова ела, а също хвойна, върба и трепетлика.От животните се срещат полярна лисица, бял заек (фиг. 23), елен карибу (фиг. 22), лисица, бобър (фиг. 22) и др. От птиците – бяла яребица, чайки и много други видове. Крайбрежните води изобилстват от риби, тюлени, моржове.

Полярни (арктични) пустини

Тази зона обхваща остров Гренландия и най-северните части на Северноамериканския архипелаг. На малките площи, освободени от ледовете и снега, се срещат каменисти и блатни почви, вечно замръзнали в дълбочина. Това е т.нар. зона на вечната замръзналост. По крайбрежията на островите са разпространени лишеите и мъховете, а в крайния юг на зоната – нискорасли върби и брези. Най-големият хищник е бялата мечка (фиг. 30) . Разпространен е още овцебикът, наричан мускусен бик (фиг. 29) , а също полярният вълк (фиг. 31), полярната лисица (фиг. 24) и много птици, събиращи се на определени места, наречени птичи базари (фиг. 33). От морските животни се срещат тюлени, моржове (фиг. 32) и вече почти изчезналият гренландски кит.

Планинска природна област

Тази област е най-характерна за Кордилерите, но заема и по-малки територии в Апалачите.

На еднаква географска ширина във височина се редуват различни природни зони. Това изменение се наблюдава най-добре с увеличаване на надморската височина във високите части на Кордилерите. Почвената покривка в планинската област е много пъстра – от плодородни почви в речните долини до кафяви горски почви, а във височина – планинско-ливадни, като най-високите части са заети от снежна покривка. Растителността на планинската област се изменя от полупустинна до широколистна, смесена и иглолистна, като в най-високите части постепенно изчезва и отстъпва място на снеговете и ледниците. Сред животните, обитаващи предимно планинската област, са: рисът (фиг. 25) , черната мечка барибал и огромната мечка гризли (фиг. 26) , белоглавият орел (фиг. 27) и др. Във водите обитават видрата (фиг. 28) и различни видове риби.

Влияние на човека върху природата

Преди откриването на Америка единствено местното население – индианците, са се ползвали от природните богатства на континента. След колонизирането му започва бързото усвояване на завладените територии, в резултат на което са унищожени огромни площи от естествената растителност на континента. Много от животинските видове са изтребени, а други силно намаляват. Развиват се стопански дейности на основата на природните дадености – дърводобив, добив на ценни кожи и месо от някои животински видове (фиг. 36)

добиване на полезни изкопаеми и др. Огромни територии от прериите са разорани и превърнати в обработваеми земи. Хората изменят и естествения режим на водите, като строят язовири, електроцентрали и канали. Всичко това е довело до силно нарушаване на естествената природа на Северна Америка. Ето защо именно тук се е зародила идеята за създаване на национални паркове и резервати с цел да се съхранят за бъдещето най-красивите природни места на континента, част от растителните и животинските видове. През 1872 г. е обявен първият в света национален парк – Йелоустоунският (фиг. 35) , а през 1890 г. и другият голям и световноизвестен парк – Йосемитският (фиг. 34)

Ключови думи:

природни зони, прерии, тайга, тундра, планинска природна област, влияние на човека, национални паркове и резервати

Любопитно:

Една от най-интересните природни забележителности на Северна Америка е Долината на смъртта. Тя е превърната в резерват. Разположена е в северната част на пустинята Мохаве. Дълга е около 250 km, а средната и широчина е около 3 km. Общата и площ е 800 km2. Най-ниските и части са 85 m под морското равнище. Тя е едно от най-безводните и горещи места на Земята – измерена е максимална температура от +56,7°С. В пустинята почти няма растителни и животински видове.yПосочете Долината на смъртта на картата. Сравнете я с пустинята Атакама в Южна Америка

В миналото животът на индианците от прериите е бил немислим без бизоните. Техните размери са внушителни – мъжките достигат до 2 m височина, 3 m дължина и тежат над 1 t. Бизоните са стадни животни. При смяна на сезоните те изминават стотици километри в търсене на храна. Макар и тромави на вид, те са подвижни и могат да развият скорост до 50 km/h. Могат да преплуват и широки реки. Преди откриването на Америка броят на бизоните бил 50 – 60 милиона, а днес броят им в резерватите е едва няколко десетки хиляди.

Въпроси и задачи:

1. Кои от растителните и животинските видове, характерни за Север-на Америка, се срещат и в изучени-те природни зони в Южна Америка?
2. Каква е разликата между саваните на Африка и на Северна Америка?
3. Защо зоната на смесените и широколистните гори е разположена в източната част на континента?
4. Ако тръгнете мислено по 40-ия паралел от тихоокеанското крайбрежие на изток, през кои природни зони ще преминете? Какво е характерно за тях? Опишете ги в тетрадките и попълнете контурните карти.
5. Изгответе постер, представящ избрана от вас природна зона.