Географско положение, големина, брегове и опознаване на Азия

По какво географското положение на Азия се отличава от географското положение на изучените континенти?

Географско положение

Определете географското положение на континента по картата.

Азия е разположена в Източното полукълбо (с изключение на полуостров Чукотка) и на север от Екватора, с изключение на най-южните части на Малайския архипелаг.

Сравнете географското положение на Азия с това на Северна Америка.

Граници

Азия граничи с четири океана. На запад границата с Европа е условна (фиг. 3).

На югозапад се свързва с Африка чрез Суецкия провлак. През него е прокопан Суецкият канал (фиг. 2).

Червено море я отделя от Североизточна Африка. Азия граничи със Средиземно море. Индийският океан мие южните брегове на континента. На югоизток чрез Малайския архипелаг Азия се свързва с Австралия. На изток бреговете на Азия опират до водите на Тихия океан, а на север – до Северния ледовит океан.

Големина

Азия е най-големият континент на Земята. Площта му се изчислява на около 44 млн. km2. Това е повече от площта на Северна и Южна Америка, взети заедно.

Брегове

Азия се отличава със сравнително слабо разчленени брегове (дължината им е около 70 хил. km). Тук са разположени най-обширните полуострови на Земята. На север са полуостровите Таймир и Чукотка (фиг. 6), на изток – Камчатка и Корейският полуостров. На юг са разположени полуостровите Индостан и Индокитай. На югозапад е най-големият полуостров на планетата – Арабският (фиг. 5). На запад най-голям е полуостров Мала Азия. Посочете ги на картата.

На изток в Тихия океан са разположени Японските и Филипинските острови (фиг. 4), (фиг. 7). На югоизток се намира най-големият архипелаг на Земята – Малайският (фиг. 8), (фиг. 9). Южно от полуостров Индостан е разположен остров Шри Ланка(Цейлон) (фиг. 1).

По картата на континента посочете най-големите морета,заливи и протоци.

На север бреговете на Азия се мият от Северния ледовит океан. В източната му част е разположено Източно сибирско море. На изток Азия граничи с Тихия океан. Тук по-големи са Южнокитайско и Жълто море. На югозапад най-големи са Арабско и Червено море. На запад континентът граничи със Средиземно и Черно море. Едни от най-големите заливи са Персийският и Бенгалският залив(най-голям в света) (фиг. 10). Азия е отделена от Северна Америка чрез Беринговия проток (фиг. 11), а от Европа – чрез Черно (фиг. 15)и Мраморно море, протоците Босфор и Дарданели (фиг. 13), (фиг. 14).


Опознаване на Азия

Още от древността европейците поддържали търговски връзки със западните части на Азия, Арабия и Индия. През XIII век венецианският търговец Марко Поло посещава Китай и други страни от Средна и Западна Азия (фиг. 12), (фиг. 16). Чрез своите описания и разкази създава интерес у европейските търговци и моряци към далечните азиатски земи. Той пръв съобщава и за съществуването на Япония. В края на същия век португалецът Вашку да Гама заобикаля Африка и открива морския път за Индия (фиг. 16).

По-късно, по време на околосветското си пътешествие, Фернандо Магелан посещава Филипинските острови. Източна и Южна Азия са изследвани от китайски търговци и арабски пътешественици. През периода XVI – XVIII век руски пътешественици навлизат в Сибир. Известен изследовател на източното крайбрежие е Витус Беринг. През XIX век Пьотър Семьонов – Тяншански (фиг. 16) организира поредици от експедиции. Той изследва и опознава Централна Азия. В същото време южните части на континента се проучват от английски, холандски, немски и други изследователи. И до днес редица части от този необятен континент са слабо проучени. Сред алпинистите, изкачили се на най-високия връх на света – Еверест, са първият му покорител – Едмънд Хилари (фиг. 16) и българинът Христо Проданов (фиг. 17)

Ключови думи:

географско положение, брегова линия, острови, полуострови, заливи, протоци, опознаване на континента, пътешественици

Любопитно

За първи път най-високият връх на Земята е покорен на 29 май 1953 г. от новозеландеца Хилари и шерпа Тенсинг – представител на местното население. През 1984 г. върхът е покорен и от петима смели българи, като пръв на него стъпва Христо Проданов (фиг. 17).

Марко Поло пръв от европейците навлиза във вътрешността на Азия и опознава природата, хората и традициите на земите, които посещава (фиг. 12) , (фиг. 16). Той е роден през 1254 г. във Венеция. Заедно с баща си и своя чичо пропътува Пътя на коприната до Китай. Научава китайски и монголски език и става приближен в двора на императора. Изпращат го на различни мисии като пратеник на китайския владетел. Той живее в Китай 17 години. Постепенно тримата европeйци започват да тъгуват за дома. Въпреки че императорът не желае да се лиши от ценните им услуги, те успяват да избягат. Завръщат се в родната Венеция, където отдавна ги смятат за загинали. Донесените от тях красиви бижута и коприни впечатляват съгражданите им. По-късно излиза книгата, наречена „Пътешествията на Марко Поло“.

С какво пътешествието на Марко Поло допринася за опознаването на Азия?

Въпроси и задачи:

1. Опишете географското положение на Азия по картата. Коя особеност я отличава от Северна Америка?
2. Опишете границите на Азия по картата.
3. Проучете кои са най-големите острови в Малайския архипелаг.
4. Как географското положение и бреговата линия оказват въздействие върху развитието на стопанството на континента?
5. Нанесете на контурната карта най-големите полуострови и острови, както и крайбрежните морета на Азия.