Релеф и полезни изкопаеми Азия

Кои процеси са формирали релефа на континента? Каква е връзката между находищата на различните видове полезни изкопаеми и главните форми на релефа, в които се разкриват?

Особености на релефа

Континентът Азия се отличава с особено голямо разнообразие на релефа. Тук обширни територии заемат едрите форми на релефа – дълги планински вериги, просторни плата, необятни равнини и низини. В Азия, в Хималаите, се издига най-високата точка на Земята – Еверест (Джомолунгма) – 8848 m надморска височина (фиг. 3). Депресията на Мъртво море е най-ниската точка на Азия – 430 m под морското равнище. Средната надморска височина на континента е 960 m. По този показател континентът отстъпва единствено на Антарктида.

Произход и развитие

Дълго и сложно е образуването и развитието на релефа в Азия. Както и останалите континенти, той включва части от най-старата суша на Земята. Това са най-здравите и устойчиви части на континента. В тях не стават силни земетресения и не действат вулкани. Изградени са от най-старите скали на планетата. Между тези части в течение на времето се формират огромни планински пояси. По-късно в западната, южната и източната част на континента се издигат младообразуваните планини. Тогава се образуват и Хималаите. Те са еднакви по възраст с нашата Стара планина. В продължение на милиони години външните земни сили дооформят съвременния релеф на Азия

В зависимост от особеностите на релефа Азия се дели на пет области: Северна, Източна, Централна, Западна и Южна.

Северна Азия

Тук е разположена обширната територия, наречена Сибир (фиг. 4) . Тя се простира от планината Урал на запад до Тихия океан на изток. Голяма част от нея е заета от вечно замръзнали почви и скали. Според характера на релефа тази област се дели на три части – Западносибирска низина, Средносибирско платои Сибирски планини.

Източна Азия

По своите особености Източна Азия се дели на континентална и островна част. В първата преобладават дългите планински вериги, успоредни на бреговата линия. Между тях се разполагат обширни низини и равнини. Най-просторната от тях е Голямата китайска равнина (фиг. 1). Тя е покрита с плодородна почва и е едно от най-населените места в света. На североизток е разположен полуостров Камчатка с многобройни действащи вулкани (фиг. 8).Островната част на Източна Азия представлява огромна дъга от острови. Най-големи от тях са Японските острови. Те са предимно с планински релеф, дооформен от много угаснали и действащи вулкани. Често явление тук са земетресенията.

Централна Азия

Тази област заема вътрешните части на континента. Отличава се с разнообразен релеф. Тук се издигат планините Памир (фиг. 5) и Тяншан (фиг. 6). На юг се простира Тибетската планинска земя (фиг. 2). С площ от около 2 млн. km2тя е най-обширната на планетата. Голяма част от Тибет е заснежена. Високите проходи затрудняват развитието на транспорта. На запад е разположена пустинята Такламакан, а на изток – пустинята Гоби (фиг. 7).

Западна Азия

Тази област обхваща част от планината Кавказ, полуостровите Мала Азия и Арабия. Кавказ се приема като условна граница между континентите Азия и Европа (фиг. 9). Североизточно от Арабския полуостров е разположена Месопотамската низина (фиг. 11).

Арабският полуостров е най-големият на Земята – 2,7 млн. km2. Той е слабо разчленен. Северно от него е разположено Мъртво море,което е най-дълбоката депресия на Земята (фиг. 14). Вътрешността на полуостров Арабия представлява труднопроходими пустини.

Южна Азия

Тази част на континента е заета от големите полуострови Индостан и Индокитай и от Малайския архипелаг. Полуостров Индостан в основната си част е зает от обширно плато. Северно от платото еразположена Индо-Гангската низина (фиг. 12). От север тя е оградена от най-високите планини на Земята – Хималаите, чиито върхове са покрити с вечен сняг. Долините на реките в планините са тесни и дълбоки (фиг. 10), (фиг. 13).

Полуостров Индокитай е изграден от няколко планински вериги. На юг те се разделят ветрилообразно и между тях се простират крайбрежни низини. На югоизток е разположен Малайският архипелаг, съставен от многобройни острови. Тук действат много вулкани. Малайският архипелаг е едно от най-населените места на планетата.

ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ

Значение на полезните изкопаеми.

Наличието на полезни изкопаеми е от важно значение за стопанството на континента Азия. Все още съществуват перспективи за откриването на нови находища в слабо проучените територии, като Сибир, Тибет, пустинните области и др. Редица страни разчитат на полезните изкопаеми за своето стопанско развитие. Азия изнася за другите континенти преди всичко нефт и природен газ, калаени руди, графит, диаманти. Добивът им нарушава силно околната среда и предизвиква сериозни екологични проблеми.

Видове полезни изкопаеми Находища Горивни Въглища Южен Сибир, Североизточен Китай, полуостров Индостан Нефт и природен газ Персийски залив, Западносибирска низина, Каспийско море, Малайски архипелаг Рудни Желязна руда полуостров Индостан, Китай, Средносибирско плато Манганова руда Кавказ Хромова руда полуостров Мала Азия, Филипински острови Калай полуостров Индокитай Алуминиева руда Централна Азия, полуостров Корея, Малайски архипелаг Медни руди Казахска хълмиста земя, планините около езерото Байкал, полуостров Индостан Живак Южен Китай Уранови руди полуостров Индостан Злато Сибир, Малайски архипелаг Сребро Японските и Филипинските острови Нерудни Графит остров Шри Ланка, Средносибирско плато Сол Мъртво море, Каспийско море Сяра Японските острови, Малайски архипелаг Диаманти, рубини, сапфири, гранат Средносибирско плато, полуостров Индостан, полуостровите Индокитай и Малака

Ключови думи:

релеф, младообразувани планини, просторни равнини и низини, високи планини, плата, вулкани, полезни изкопаеми

Любопитно:

В Централна Азия е разположена една от най-големите пустини на Земята – Гоби. Дължината и достига до 2 хил. km, а широчината и – до 400 km. В нея се срещат както пясъчни, така и каменисти и глинести пустини. Под въздействието на ветровете се образуват големи пясъчни хълмове със сърповидна форма, наречени бархани. Те се придвижват постоянно и засипват пътища и селища. Без двугърбите камили животът в Гоби е немислим (фиг. 7).

През 1956 г. за пръв път се съобщава за големи находища на диаманти в Якутия (Сибир) по р. Вилюй, ляв приток на р. Лена. За кратко време този край се превръща в световен доставчик на необработени диаманти. Те се добиват в т.нар. кимберлитови тръби. Това са вулкански гърла, запълнени със синкава глина, наречена кимберлит, откъдето идва и наименованието им (фиг. 15). Днес диамантите в Якутия (сега Република Саха) се добиват в над 120 такива тръби, като най-голямата от тях се нарича „Мир“. Тук е построен „градът на диамантите“ – Мирний.

Хималаите са най-високата планина на планетата (фиг. 13). Тридесет от нейните върхове се издигат на височина над 7300 m, а 13 от тях са над 8000 m. Височината на най-високия връх на Хималаите и на Земята – връх Еверест, е 8848 m. Името на планината идва от санскритски език – „хима“ – сняг, и „ълайа“ – къща.

Въпроси и задачи:

1. Кои от географските рекорди на Азия са свързани с особеностите на релефа и?

2. В коя част на Азия са разположени най-обширните плата, равнини и низини? Посочете ги на картата.

3. Сравнете полезните изкопаеми на полуостровите Арабия, Индостан и Индокитай. Нанесете ги на контурната карта.

4. Нанесете на контурната карта на континента Азия с различни цветове петте области, обособени на основата на особеностите на релефа, както и някои от по-големите форми.

5. Припомнете си как се чете профил на релефа (вж. с. 16) и по (фиг. 10) анализирайте профила на релефа на Хималаите.