30.АВСТРАЛИЯ, ОКЕАНИЯ, ОКЕАНИТЕ НА ЗЕМЯТА

Географско положение, големина, брегове и опознаване на Австралия. Природа

Как отдалечеността на Австралия от другите континенти и продължителното ù самостоятелно развитие са повлияли на природата ù?

Географско положение, граници и големина

Континентът Австралия е разположен в югоизточната част на Източното полукълбо (фиг. 2). През него преминава Южната тропична окръжност. Най-близко разположеният до него континент е Азия, с когото се свързва чрез островите на Малайския архипелаг.

Австралия е оградена от Тихия и Индийския океан и от няколко крайбрежни морета. Най-големите от тях са Арафурско на север, Коралово на изток и Тасманово на югоизток. На изток е разположена Океания. Открийте крайните точки на континента.

Австралия е най-малкият континент на Земята – 7,7 млн.km 2 . По тази причина често го наричат „континент остров“. Той е четири пъти по-малък от Африка.

Бряг и брегова линия

Австралия е слабо разчленен континент. На север е разположен полуостров Кейп Йорк, а в сушата се вдава заливът Карпентерия, на юг – Големият Австралийски залив. В североизточната част на Австралия коралите са образували Големия бариерен риф (фиг. 3). В югозападната част на континента се намира Заливът на географа. Чрез Басовия проток се отделя от остров Тасмания (фиг. 4).

Югоизточните брегове са удобни за изграждане на пристанища (фиг. 6). На места брегът е стръмен (фиг. 7).

 

Откриване и опознаване на континента

Още в древността се е предполагало, че на юг около Южната тропична окръжност съществува земя, която наричали „тера аустралис“ – южна земя. В началото на XVII век (1605 г.) първи холандците откриват остров Нова Гвинея и северното крайбрежие на Австралия. През 1642 г. холандският мореплавател Абел Тасман (фиг. 1) заобикаля по море континента и открива остров Тасмания, наречен на негово име. По търговски съображения холандците запазили в тайна тези открития. В края на XVIII век английският мореплавател Джеймс Кук „открива“ отново континента, както и островите Нова Зеландия, които са обявени за английски владения. Опознаването на вътрешността на континента е било особено трудно поради огромните пустинни пространства.

Релеф.

Австралия е част от големия стар континент Гондвана. Кои други континенти включват части от този стар континент? Под въздействието на вътрешните и външните земни сили постепенно се е оформял съвременният релеф на континента. Потъванията и издиганията в различните части са оформили низините и равнините на запад и планините на изток.

Средната надморска височина на Австралия е 340 m. Почти 9/10 от площта на Австралия представляват обширни заравнени области (фиг. 5). В Австралия липсват младо-образувани планини. Важна особеност на релефа на континента е, че няма действащи вулкани. Липсват и съвременни ледници.

Скалите са разнообразни по състав. Най-старите изграждат западните и средните части на континента. Това е причината в него земетресенията да са редки и слаби. С най-млада възраст са крайбрежните низини.

Западна Австралия

представлява обширно плато, над което се издигат ниски планини. В плитките котловини са разположени солени езера. Тук се намират няколко големи пустини – Голямата пясъчна пустиня, пустинята Виктория (фиг. 8) и др. На юг се разполага равнината Налърбор (фиг. 9).

 

Средна Австралия

представлява понижена част, заета от низини. Тук са разположени много солени езера с непостоянни размери. Най-голямо е езерото Еър, разположено в депресия. Това е и най-ниската точка на континента (–12 m).

Източна Австралия е планинска.

Тук, успоредно на тихоокеанския бряг, се издига Голямата вододелна планина. Дължината ù достига до 4000 km, а широчината ù е над 600 km (фиг. 13). По възраст тя се отнася към старообразуваните планини. Южната част на планината носи името Австралийски Алпи (фиг. 14). Тук е най-високият връх на континента – Косцюшко (2228 m).

Полезни изкопаеми.

 

На територията на континента в резултат на дългото му развитие са образувани различни по възраст и вид полезни изкопаеми (фиг. 10), (фиг. 11). На картата в атласа посочете находищата на въглища, нефт и природен газ, злато, оловноцинкови и сребърни руди, железни и медни руди, алуминиеви руди, диаманти и др.

Климат. Климатични фактори.

Кои са основните климатични фактори? Какво е влиянието им върху климата на континента?(табл. 1)

Климатичен пояс/област Географско положение Фактори определящи особеностите на климата Главни особености на климата в пояса/областта (температура валежи ветрове сезони)
Субекваториален на север екваториални и тропични въздушни маси, мусони Лятото е дъждовно и топло, а зимата – суха и сравнително гореща.
Тропичен (пасатен) в средните части на Австралия тропични въздушни маси, пасати Формират се два типа климат: тропичен пустинен на запад и в централните части и тропичен влажен на изток (фиг. 15)
Субтропичен на юг от 30° ю.ш. тропични и умерени въз-душни маси Формират се три типа климат: на югозапад субтропичен (тип средиземноморски) – сухо лято, на югоизток – субтропичен – влажен, а в средни-те части субтропичен-континентален, с малко валежи и големи годишни и денонощни температурни амплитуди.
Умерен южната част на остров Тасмания умерени въздушни маси Тук през цялата година преобладава западният въздушен пренос. Климатът е влажен с прохладно лято и сравнително топла зима.
Планинска климатична област най-високите части на планините в зависимост от надморската височина Климатът е с планински черти – лятото е прохладно, а зимата хладна и на места пада сняг.

Средногодишните температури

Австралия са високи – от +15 до +25°С. Максималната положителна температура е измерена в безотточните области на североизточната част на континента (+53°С), а минимумът от –22°С е измерен в Австралийските Алпи.

Валежите

са неравномерно разпределени по сезони и територия (фиг. 15). Най-високи са в полуостров Кейп Йорк – над 3600 mm (Защо именно тук?), а най-ниски са в депресията на езерото Еър – под 125 mm. В северните части на континента максимумът на валежите е през лятото, а в южните – през зимата.

Води

От кои фактори зависи режимът на реките?

Повече от половината от територията на континента попада в безотточни области. В сравнение с останалите континенти Австралия има най-малко реки, но сравнително голям брой солени езера.

Реките,

вливащи се в Тихия океан, са къси, но пълноводни. Защо?От западните склонове на Голямата вододелна планина извират най-голямата река на континента – Мъри(около 2270 km), и главният ù приток р. Дарлинг (фиг. 16), (фиг. 17). Площта на басейна ù е около 1 млн.km 2 .

Езерата

в Австралия са повече от 800 на брой. Най-голямото от тях е езерото Еър. Наричат го „мъртвото сърце на Австралия“ (фиг. 22). Континентът е богат на подземни води. Те се използват за водоснабдяване и напояване, особено в обширните му пустинни части.

Природни зони

На картата в началото на учебника определете кои природни зони са разпространени в континента Австралия. Какви особености в разположението им открихте?

Влажни екваториални и тропични гори.

Зоната се простира във вид на тясна ивица от север на юг по цялото тихоокеанско крайбрежие. Припомнете си какъв е климатът тук. Срещат се латеритни и червеноземни почви.

С най-широко разпространение в горите са евкалиптите, чиято родина е Австралия (фиг. 18). От другите растителни видове се срещат палми, дървовидна папрат, акация, бамбук, много лиани, орхидеи и др. (фиг. 25).

Особено богат е животинският свят на зоната. Срещат се представители на двуутробните и еднопроходните. Те са изчезнали в другите континенти и са се запазили само в Австралия. От еднопроходните са разпространени ехидната (фиг. 19) и птицечовката (фиг. 20) ,

 

а от двуутробните, наречени още торбести – кенгуруто (фиг. 33), гризачът вомбат (фиг. 26), както и малката мечка коала (фиг. 24). Други характерни за зоната животни са крокодили, жаби, отровни змии, а по крайбрежието на Големия бариерен риф – големи морски костенурки. От птиците се срещат птица лира, райска птица, папагали (фиг. 27), черен лебед (фиг. 28)и др.

 

Савани

В Австралия тази природна зона обхваща обширни площи. Спомнете си най-характерните черти на климата в субекваториалния климатичен пояс.Почвите в тази зона са разнообразни – червеноземни, червенокафяви, сивоземни и др.

Богат е растителният свят на саваните. Както и в Африка, тук се срещат редки гори от акация. Единично растат евкалипти, бутилкови дървета, тревни дървета (наричани „черни момчета“) и др. (фиг. 29), (фиг. 32). Широко разпространени са бодливи храсти, таралежова трева, кенгурова трева и др. Тук е пренесен и широко се е разпространил кактусът.

 

Най-типични представители от животните са кенгурата (над 150 вида) (фиг. 33).

Някои от тях са високи до 2 m, а други – с големина колкото заек. Други типични обитатели са двуутробна лисица, къртица, лалугер и дивото куче динго (фиг. 35). По влажните и блатисти места се срещат крокодили. В реките живее двойнодишащата риба барамуда. От птиците се срещат австралийски щраус ему, казуар и др. Широко разпространени са термитите, чиито жилища – термитници, достигат до 2 – 2,5 m височина (фиг. 34) .

Многобройните скакалци създават сериозни проблеми за земеделието.

Пустини и полупустини.

Тази зона заема огромни пространства от Западна и Централна Австралия. Спомнете си характерните черти на климата в тази част на континента.Почвите са песъчливи, каменисти и солени. Растителността е оскъдна. В полупустините големи площи са заети от гъсто преплетени непроходими бодливи храсти. Най-сухите части са заети от таралежовата трева. Тя е с остри и твърди листа и е висока до 1 m. От животните се срещат диво куче динго, отровни змии, гущери (фиг. 30), медни мравки, а в полупустините – и австралийският щраус ему (фиг. 35).

Твърдолистни и вечнозелени гори и храсти.

Зоната заема сравнително малки площи в най-югозападните и най-югоизточните части на континента. Почвите са предимно канелени. Освен евкалипти тук се срещат вечнозелен южен бук и вечнозелен бор араукария (фиг. 36), тревно дърво, както и много видове папрати. От животните са разпространени кенгуру, двуутробен вълк, тасманийски дявол (фиг. 31), ехидна и др.

 

Широколистните и смесените гори

са разпространени на остров Тасмания.

Планинска природна област.

Заема малки площи от най-високите части на Австралийските Алпи и планините на остров Тасмания. Склоновете им са заети от кафяви почви, а билата – от планинско-ливадни. Подножията са покрити с вечнозелени гори. Във височина се разреждат и отстъпват място на алпийските ливади. С изменение на надморската височина се променя и животинският свят. Срещат се характерните за вечнозелените гори и саваните животни, както и някои специфични видове – дървесно кенгуру и захарна катерица (фиг. 37).

Влияние на човека върху природата на Австралия.

От откриването на континента до наши дни природата на Австралия е претърпяла значителни промени, предизвикани от човека. Особено силни са нарушенията в местата на добив на полезни изкопаеми. Унищожени са значителни площи от естествените гори заради ценния материал на евкалиптите. За опазване на уникалната природа на Австралия са организирани около 1000 резервата и национални парка. Те обхващат около 3% от територията на континента.

Още нещо за...

В централната част на Австралия се разполага една от най-красивите форми на релефа в света – скалата Айерс Рок, наричана от местното население Улуру (фиг. 12). В превод означава „Великата скала“. Тя е дълга над 3,5 km, широка около 3 km. Изградена е от стари червеникаво обагрени пясъчници. Височината є достига до 348 m. Ако останете край нея за един ден, ще наблюдавате как тази „скала хамелеон“ мени цвета си от изгрев до залезслънце – от тъмен сив силуетът преминава в розов, през оранжев по обяд до виолетов надвечер. На няколко места по нея са открити древни скални рисунки и барелефи. Ако се отдалечите и я погледнете в профил, ще ви заприлича на полегнал за отдих слон. Скалата е свещено място за поклонение на местните аборигени от племето анангу.

Мъри е най-пълноводната австралийска река. Влива се в Индийския океан. Мъри и притокът є Дарлинг извират от Австралийските Алпи. Заедно образуват най-голямата речна система в Австралия. Водосборният им басейн е над 1 млн.km 2 . Режимът им е непостоянен с резки колебания на речното ниво. По време на пълноводие те причиняват наводнения – заливат обработваеми земи и прекъсват пътища. Водите им се регулират чрез изграждането на язовири и напоителни съоръжения и се използват за напояване, за водоснабдяване и за нуждите на промишлеността.

Езерото Еър е най-голямото езеро в Австралия. Открито е през 1839 г. от Едуард Джон Еър, на когото е кръстено (фиг. 22). То е безотточно и представлява депресия – разположено е на –12 m под морското ниво. Отличава се с висока соленост. Пълноводно е само през лятото, когато в него се вливат реки, образували се от падналите валежи, и тогава достига площ от около 15 000 km2. През останалото време на годината се разпада на няколко по-малки езера с повишена соленост.

Посочете по картата други езера от Австралия, отбележете ги на контурните карти.

В зоната на влажните екваториални и тропични гори е разпространена увивната палма ротанг, достигаща дължина до 200 – 300 m. Край морските брегове са разпространени мангровите гори – заливани от водите на океана (фиг. 23), а покрай реките – галерийни гори.

Въпроси и задачи:

1. С кои от континентите можем да открием прилики по отношение на географското положение на Австралия? Как е била открита и опознавана Австралия?

2. Защо в Австралия няма действащи вулкани и силни земетресения?

3. Нанесете на контурната карта на континента обектите от границите и бреговете, форми на релефа и най-големите находища на полезни изкопаеми със съответните условни знаци.

4. Кои са характерните черти на субтропичния климат в Австралия?

5. Сравнете природните зони на Австралия с тези в другите изучени континенти в Южното полукълбо. Попълнете таблица с приликите и разликите. С какво се обясняват уникалните видове растения и животни в природата на Австралия?