ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРИРОДНИ ЗОНИ НА СУШАТА

Територия население и столици на някои страни

Страна Територия
(хил. кв.км)
Население
(мил. души)
Столица
в Азия
Индия32881326,80Ню Дели
Индонезия1805260,58Джакарта
Китай95971382,32Пекин
Турция77980,79Анкара
Япония378126,38Токио
Република Корея11050,67Сеул
в Северна Америка
Канада997636,62Отава
Куба11111,03Хавана
Мексико1958121,73Мексико
САЩ9809326,47Вашингтон
в Южна Америка
Аржентина276744,27Буенос Айрес
Боливия109910,80Ла Пас
Бразилия8512211,24Бразилия
в Африка
Египет100188,48Кайро
Нигерия924182,20Абуджа
РЮА122154,49Претория
в Австралия и Океания
Австралийски
съюз
771324,02Канбера
Нова Зенландия2704,66Уелингтън

Как да четем хидрограма

1.Прочетете внимателно за коя река „разказва“ хидрограмата.

2. Изберете най-високото стълбче. Така сте определили през кой сезон са високите води на реката и тя е пълноводна.

3. Изберете най-ниското стълбче и определете през кой сезон реката има ниски води и тя е маловодна.

4. Определете има ли големи разлики между двете стълбчета. Ако има големи разлики между стълбчетата, значи, че режимът на реката е непостоянен. Ако няма големи разлики между стълбчетата, означава, че режимът на реката е постоянен

Как се характеризира форма на релефа

1.Разположение на земната форма спрямо други географски обекти;

2. Произход на формата – под действие на кои земни сили се е оформила;

3. Характерното за външния вид на земната форма;

4. Височината на формата;

5. Нейното значение за стопанската дейност на хората.

Как се определят географско положение и граници на континент

1.Използвайте природната карта на света.

2. Определете разположението на континента спрямо Екватора, Гринуичкия меридиан, Северната и Южната тропична окръжност, Северната и Южната полярна окръжност.

3. Определете с кои океани граничи.

4. Определете с кои континенти граничи и чрез кои обекти – морета, протоци, провлаци.

5. Припомнете си големината на континента.

Как да четем климатограма

1. Прочетете името на станцията най-отгоре.

2. Открийте числата на втория ред. Те означават географските координати и надморската височина на станцията.

3. Вижте трите числа в правоъгълничетата на третия ред. Първото число означава колко е средната годишна температура. Втората стойност показва колко е разликата в температурата на най-топлия и най-студения месец, наречена температурна амплитуда. Третото число показва годишна валежна сума.

4. Проследете червената линия. Тя показва как се изменя температурата през различните месеци.

5. Проследете сините стълбчета. Те показват кога валят най-много и кога най-малко дъждове.

Как да характеризираме климатичен пояс

Определете по климатичната карта:

1. Кои територии обхваща, в какви географски ширини е разпространен?
2. Кои въздушни маси определят климата на този пояс?

Определете по климатограмата:

3. Каква е средногодишната температура?
4. Каква е годишната температурна амплитуда?
5. Каква е годишната сума на валежите?

По линията на изменение на температурите:

6. Кой е най-топлият месец и кой е най-студеният?
7. До какви стойности достигат най-високите температури и най-ниските?

Определете по стълбчетата, показващи изменeнието на валежите:

8. През кой месец вали най-много и кога – най-малко?
9. Какво е количеството на валежите през най-валежния месец?

Как се характеризира река

1. Определете коя река ще характеризирате.
2. Открийте я на картата, каква е дължината и.
3. Откъде извира?
4. Проследете нейното течение до устието.
5. Определете вида на устието – делта или естуар.
6. Кога е периодът на пълноводие и на маловодие?
7. Каква е площта на водосборния и басейн?
8. Кои са най-големите и притоци?
9. Как се използват водите на реката?

Как се характеризира природна зона

1. Географско положение.
2. Особености на релефа, климата, водите, почвите
3. Характерни растителни и животински видове
4. Въздействие на човека върху природната зона или област.

Как се изучава населението на континент

1. Брой на населението;
2. Гъстота;
3. Разпределение;
4. Състав на населението;
5. Бит и култура на населението

Как да изчисляваме средната гъстота

1. Запишете БРОЯ на населението (хората) и ПЛОЩТА (хил. km2, млн. km2).Ако вашата класна стая е с размери 6 m дължина и 5 m широчина, а вие сте 30 седмокласници в клас, нека изчислим колко е гъстотата на хората в нея.
2. Разделете броя на хората на дадената площ

Четене на профил на релефа

I.Какво е профил на релефа

Профилът на релефа представлява напречен разрез на формите на релефа . Той показва:
1 . Надморската височина на формите на релефа в метри, мащабно намалени и нанесени на вертикална ос;
2 . Обхвата на профила в километри, нанесе-ни на хоризонтална ос, мащабно намалени .Ако разрежем мислено Южна Америка, ще получим линия, която ни показва как се променя релефът на континента

II.Как се чете профилът на релефа

1. Посочете мястото, където е направен профилът – по кой паралел или меридиан .

2. Определете посоката на разреза на профила – север – юг или запад – изток .

3. Определете дължината на профила в километри .

4. Определете абсолютната височина на най-високата точка на профила .

5. Определете най-ниската точка на профила и надморската ù височина .

6. Определете относителната височина на най-високата точка спрямо най-ниската

Речник

Аборигени– местното население на континента Австралия до идването на европейците.

Абсолютна височина– разстоянието по вертикала от морското равнище до дадена точка на сушата.

Айсберг– голям плаващ леден блок, откъснал се от континентален ледник.

Акватория– пространство от воден басейн или част от него с естествени, изкуствени или условни граници (напр. акватория на море, езеро, залив и др.).Арктика– областта около Северния полюс.

Архипелаг– група от по-олеми и по-алки острови, обикновено с еднакъв произход.

Атол– нисък пръстеновиден кора-лов остров.

Бархани– пясъчни хълмове с форма на полумесец или сърп, разположени в пустините.

Безотточна област– област, в която водите не се оттичат към друг басейн.

Будизъм– една от религиите в Южна и Източна Азия.

Вододел– граница между два водосборни басейна.

Време– състоянието на атмосферата на дадено място за определен момент или период.

Вулкански острови– острови, възникнали в резултат на вулкански изригвания на дъното на океаните и моретата. Обикновено това са показващи се над водата конуси на вулкани.

Въздушна маса– голям обем от въздух, отличаващ се с определена температура, влажност, посока на движение и други признаци.

Външни земни сили– слънчево греене, вятър, течаща и морска вода. Променят вида на земната повърхност.

Вътрешни земни сили– пораждат се от голямата топлина и налягане във вътрешността на Земята.

Вътрешноконтинентални пустини– пустини, образувани във вътрешността на континентите при различен климат.

Вятър– движение на въздуха от места с високо към места с по-иско атмосферно налягане.

Географска дължина– разстоянието от Гринуичкия меридиан на запад или на изток до която и да е точка на земната повърхност, измерено в градуси.

Географска зоналност– закономерно изменение на природните елементи от Екватора към полюсите.

Географска карта– умалено и обобщено изображение на земна-та повърхност върху плоскост, като обектите от действителността са на-несени с условни знаци.

Географска ширина– разстоянието от Екватора на север или на юг до която и да е точка от земната повърхност, измерено в градуси.

Географски градус– (на латински: gradus – скално деление, стъпка, степен) – единица за измерване на равнинен (плосък) ъгъл, представляваща 1/360 от пълния кръг. При измерването на ъглите традиционно се използва шестдесетична система за изчисление. По аналогия с делението на часа като интервал от време градусът се дели на 60 минути ('), а минутата – на 60 секунди (").

Географски координати– географската дължина и географската ширина представляват географските координати на дадена точка от земната повърхност.

Градусна мрежа– системата от па-ралели и меридиани на дадена карта или глобус, с помощта на които се определя географското положение на даден обект.

Двуутробни– бозайници, за които е характерна кожена торба на корема на женската, в която се доотглеждат малките, след като се родят.

Делта– равнинна територия, обра-зувана от речни наноси в устието на река, разделена на много ръкави.

Депресия– суша, лежаща под морското равнище.

Държавна територия– част от земната повърхност, включваща вътрешните и крайбрежните води, земните недра и въздушното пространство над нея, принадлежаща на отделна държава.

Еднопроходни– най-примитивните бозайници.

Ендемити– видове растения или животни, които се срещат само в определен район – континент, страна.

Ескимоси– представители на монголоидната раса в Северна Америка и Азия.

Естуар– устие на река с формата на фуния.

Земеделие– стопанска дейност, включваща обработка на земята, отглеждане на различни растения, повишаване на плодородието на почвите.

Индианци– представители на монголоидната раса в Северна и Южна Америка.

Индуизъм– религия, разпространена основно в Индия.

Ислям– религията на мюсюлманите.

Климат– многогодишният режим на времето на дадено място.

Климатограма– графично изображение, показващо изменението на климата на определено място за определен период.

Колония– страна, която няма политическа и икономическа независимост.

Континентален климат– климат на територия, разположена навътре в континента и неизпитваща смекчаващото влияние на океаните.Характеризира се с високо налягане на въздуха, големи годишни амплитуди, студена зима и топло лято. Особено характерен е за вътрешните части на Азия.

Коралов остров– остров, образуван от дейността на коралите.

Коралов риф– геоложка структура, образувана от колонии на коралови полипи в плитчините на тропическите морета. Среща се основно в Тихия и в Индийския океан.

Ледена покривка– плътна ледена маса, покриваща обширни територии.

Маори– коренните жители на Нова Зеландия.

Меридиани– мислено прекарани линии, съединяващи полюсите.

Метиси– представители на смесена раса между европеидна и монголоидна.

Монархия– форма на управление на държавата, при която върховна-та власт принадлежи на монарх (император, княз, крал, емир) и се предава по наследство.

Мулати– представители на смесена раса между европеидна и негроидна.

Мусони– периодични ветрове, сменящи посоката си два пъти в годината между океаните и континентите. През зимата духат от сушата към морето, а през лятото – обратно.

Наноси– дребни материали (чакъл, пясък и глинести частици), носени и наслоявани от реките по течението им.

Национален парк– защитени от закона територии или акватории със слабо нарушени природни комплекси, в които обикновено има уникални природни, етнографски и други обекти.

Пазарно стопанство– тип стопанство, при което производството, търговията на стоките и услугите, техните цени се определят от па-зара, от търсенето и предлагането. При този тип стопанство преобладава частната собственост.

Пампа– природна зона в Южна Америка, разпространена е в умерения пояс.

Папуаси– населението на остров Нова Гвинея и част от съседните острови.

Паралели– мислени окръжности, прекарани успоредно на Екватора в посока към двата полюса.

Пасати– постоянни ветрове, които духат в тропичните области от двете страни на Екватора.

Плантация– голямо земеделско стопанство, специализирано в производството на някои култури (памук, захарна тръстика, чай, какао, кафе и др.).

Прерии– природна зона в Северна Америка, разпространена е в умерения пояс.

Природни зони– големи територии от сушата със сходни природни условия, формирани при съчетанието на топлината и влагата.

Природни ресурси– всички природни условия, богатства и дадености, които човек е оценил количествено и качествено и използва в своя живот и стопанска дейност.

Провлак – тясна ивица земя, оградена от двете страни с водни басейни, която свързва две части от сушата.

Продоволствен проблем– проблем, свързан с изхранването на населението, когато произведените храни на територията на дадена страна не достигат. Този проблем е особено остър в някои страни на Африка и Азия.

Проток– тясна ивица вода, която свързва два водни басейна (морета или океани).

Профил на релефа– мислена линия, представляваща напречен разрез на формите на релефа.

Раса– голяма група от хора със сходни външни белези – цвят на кожата, коса, форма на лицето и др.

Резерват– защитена природна територия, в която главен обект на охрана е някой от природните компоненти – растителен или животински свят, почва и др.

Република– форма на управление на държавата, в която всички държавни органи на управление се избират директно или се формират от избрани от хората представителни учреждения – парламенти.

Речна система– дадена река с всички нейни притоци.

Робърт Пири– полярен изследовател, пръв стъпил на Северния полюс.

Световен океан– непрекъснатата водна обвивка, обкръжаваща континентите и островите.

Свещени градове– градове, свързани с определена религия, където ежегодно се провеждат различни религиозни ритуали. Например Йерусалим в Израел е свещен град за християнството, юдаизма и исляма, Рим е свещен за християните католици, градовете Мека и Медина в Саудитска Арабия са свещени за мюсюлманите и др.

Селитра– полезно изкопаемо, от което се произвежда минерален тор използван в земеделието.

Смесен тип стопанство– стопанство, в което се наблюдават елементи и на централизирано, и на пазарно стопанство.

Смесено население– представители на смесени раси.

Степ– обширни тревни пространства в различни райони на умерения пояс.

Субполярен пояс– преходен климатичен пояс, формиран под въздействието на умерени и полярни въздушни маси.

Тайга– обширни иглолистни гори, разположени в умерения пояс.

Тайфун– наименование на тропичните циклони.

Температурна амплитуда– разликата между най-високата и най-ниската температура на дадено място.

Торнадо– силни вихрови бури, характерни за Северна Америка.

Тундра– природна зона в северната част на континентите Азия, Северна Америка, Европа.

Умерен океански климат– умерен климат с по-меки зими и прохладно лято.

Умерен континентален климат– умерен по-суров климат във вътрешността на континентите с малко валежи и големи годишни температурни амплитуди.

Хидрограма– графично изображение, показващо изменението на речния режим на определено място за определен период.

Ход на температурата– денонощното, месечното и годишното изменение на температурата на дадено място.

Цунами– необичайно високи и разрушителни морски вълни. Възникват в резултат на подводни земетресения.

Шинтоизъм– древна японска религия, определяща японския бит и култура през вековете.

Юдаизъм– религията на евреите.