10.Обществото в средновековния Запад (VI – X в.)

В раздирания от войни и грабежи Запад земеделието било най-сигурният начин за препитание, а земята станала най-голямата ценност. На основата на собствеността върху земята се изградили отношенията между хората

Общество, основано на личната връзка

Рицарски двубой

Благородниците, които притежавали много земя – сеньори, се нуждаели от опитни воини, за да защитят или увеличат владенията си. Затова те отдавали на дребни аристократи, наречени васали, част от земята си заедно с живеещите на нея селяни. Тази земя, наречена феод, осигурявала изхранването и въоръжението на васала. В нея васалът събирал данъци и такси, управлявал и съдел селяните. Постепенно феодът станал наследствен.

Отношенията между сеньора и васала били преки и лични. Васалът полагал клетва пред сеньора (виж клетва за вярност) и (фиг. 3). Той участвал във войската му, оказвал му парична помощ и се обръщал към него при съдебен спор. Сеньорът покровителствал васала, а в случай на смърт поемал грижите за семейството му.

Над всички стоял кралят като върховен сеньор. Негови васали били херцозите и графовете. Те имали свои васали. Така от херцога до обикновения рицар всеки бил подчинен и лично обвързан само към собствения си сеньор. В сила било правилото „Васалът на моя васал не е мой васал“.

Общество, разделено на съсловия

Схема на обществото Средновековното общество било разделено на три съсловия: духовенство, аристокрация и селяни. Всяко от тях изпълнявало важна дейност, без която другите не можели да съществуват. Духовниците се молели за спасението на душите. Благородниците воювали и защитавали свещениците и селяните. Последните работели и осигурявали всичко необходимо за живота на останалите. Над всички стоял кралят. (фиг. 6)

Според средновековната представа за света духовниците имали най-важната мисия – спасението на човешката душа. Църквата насърчавала благотворителността, опитвала се да ограничи насилието чрез т.нар. Божи мир. Той представлявал договор с благородниците, който забранявал войната в определени дни и периоди и постановявал защитата на невъоръжените хора.


Васали потвърждават клетва за вярност В символ на аристокрацията се превърнали рицарите (фиг. 1). За да станат такива, синовете на благородниците преминавали през дълго обучение (фиг.5 ). Под влияние на Църквата се оформил специален модел на поведение на рицаря. Той трябвало да бъде храбър, силен, издръжлив, но и галантен с дамите. Възприемал сe като Христов воин и покровител на слабите.

В третото съсловие влизали всички, които осигурявали издръжката на другите две съсловия. Селяните били мнозинство. Някои от тях притежавали земя, която можели да напуснат или продадат. Те дължали данъци само на краля и Църквата. Повечето селяни, наричани серви, се намирали в лична зависимост от феодалите и духовниците. Те нямали право да напускат земите, в които били родени. Всички се трудели от сутрин до вечер, за да изпълнят задълженията към господарите си.

Западното общество се изградило на основата на личната връзка между сеньора и васала, обвързана с клетва и взаимни задължения. Върховен сеньор бил владетелят. Обществото било разделено на три съсловия: духовенство, аристокрация и селяни.

Западното общество се изградило на основата на личната връзка между сеньора и васала, обвързана с клетва и взаимни задължения. Върховен сеньор бил владетелят. Обществото било разделено на три съсловия: духовенство, аристокрация и селяни.

Речник:

Селски труд

Сеньор – (господар) земевладелец, който предоставял част от земите си срещу военни и други задължения.

Васал – благородник, който се поставял под закрилата на сеньора и получавал от него феод; от него произлиза понятието „васалитет“ за цялата система от взаимоотношения на лична зависимост между васал и сеньор.

Феод – земя, която сеньорът давал на своя васал, за да се въоръжи; феодът се предавал по наследство заедно със задълженията към него и можел да бъде отнет само ако васалът не си изпълнявал задълженията; притежателят на феод се нарича феодал.

съсловие – голяма група от хора с определени права и задължения в обществото

Клетва за вярност

„Васалът започна клетвата си с думите: Заклевам се във вярата си от този момент да бъда верен на граф Гийом и да спазвам своята клетва неотклонно. Той се закле в това над мощите на светците. После с жезъла, който държеше, сеньорът посвети всички, които му бяха дали своята клетва за вярност.

“По „Хроника“, Галберт от Брюж, ХІІ в.