14.Възходът на християнска България

През 852 г. на българския престол се възкачил Борис I – поредният хан от Крумовата династия. Той бил владетелят, който покръстил българите и положил началото на възхода на християнска България в средновековна Европа

Княз Борис І (852 – 889) – покръстването на българите

Българският владетел бил прозорлив държавник, който разбрал, че бъдещето на България е в приемането на християнството. Важни причини определяли тежкия избор за скъсване със старите богове. Християнските държави в Европа се отнасяли с недоверие към езическа България. Новата вяра щяла да увеличи властта на хана. Тя откривала възможност разнородните поданици в държавата да се сплотят в един народ

През 863 г. българите претърпели поражение в поредната война с ромеите. Между двете държави бил сключен 30-годишен мирен договор. В него най-важното условие било българите да приемат християнството от Константинопол. През 865 г. византийски духовници покръстили Борис I заедно със семейството му в Плиска. Вместо титлата хан българският владетел приел славянската титла княз. В хода на покръстването на целия народ в държавата назряло недоволство. Новата религия се разпространявала от византийски духовници на гръцки език и била неразбираема за българите. Страхът от засилване на влиянието на Византия прераснал в открит бунт, който бил потушен.

Бунтът на болярите

„Князът на българите приел светото кръщение, понеже Бог го вдъхновил и му вну-шил това чрез поличби и бедствия сред народа и царството му. Недоволни от това, неговите боляри разбунтували народа против него и се събрали около двореца му. Но той, като призовал името Христово, потеглил срещу цялото множество. Князът наказал със смърт само петдесет и двама от болярите, които най-много бунтували народа против него, а на останалия народ позволил да си отиде невредим."

По „Бертински летописи“, ІХ в.

Как летописецът си обяснява успеха на Борис?
Защо Борис бил безпощаден към болярите, а проявил милост към народа?

Покръстването на българите

„Владетелят на българите Борис се съгласил на мир. Освен това и неговите хора били измъчвани от глад. Поради това всички лесно се съгласили да приемат християнското кръщение, а техният владетел приел да се нарича Михаил – по името на императора. Там били изпратени отбрани духовници, за да укрепят християнската вяра.

“По „Царе“, Йосиф Генезий, Х в.

Чие име получил при кръщението си българският владетел?
Какви действия последвали след пок-ръстването на владетеля?

България между Рим и Константинопол

Княз Борис І разбирал опасността от създалото се положение. По примера на Византия той искал да има Църква, подчинена на волята на владетеля. Ловък дипломат, княз Борис І решил да постигне целта си, като се възползва от противоречията между Рим и Константинопол. Патриарх Фотий не желаел да допусне духовна самостоятелност на българите. Затова през 866 г. княз Борис І се обърнал към папа Николай І. В България пристигнали римски духовници, които започнали наново да покръстват народа, този път на латински език. Това обърквало хората, но и сериозно смутило Константинополската патриаршия. Византия отстъпила пред опасността най-голямата по това време славянска държава и непосредствен неин съсед да по-падне под духовната власт на Римския папа

През 870 г. църковен събор, свикан във византийската столица, решил да се създаде Българската църква начело с архиепископ. Тя била поставена под върховната власт на Константинополския патриарх. През 879 г. с ново съборно решение Българската архиепископия получила пълна самостоятелност.

Нейният духовен глава се избирал от българското духовенство по препоръка на българския владетел. Християнска България заела своето авторитетно място в европейския Изток

Просветителската мисия на Кирило-Методиевите ученици в България

Княз Борис I Покръстител спасил и делото на св. св. Кирил и Методий, като приел учениците им и станал техен покровител. Сред тях особено се откроили Климент и Наум, които създали книжовни школи в Македония с център Охрид и в столицата Плиска. В тях се обучавали бъдещи духовници, превеждали се и се преписвали най-важните богослужебни книги. Под ръководството на Наум в Плиска творели изтъкнати книжовници, сред които и високообразованият Борисов син Симеон. В Охрид Климент обучил 3500 ученици за седем години. Кирило-Методиевите ученици създали нова славянска азбука, наречена „кирилица“. Тя постепенно заменила глаголицата.

Кирилицата съдържала 31 букви. Основен елемент при изписването им е правата линия. Благодарение на дейността на българските книжовници кирилицата се използва от редица средновековни държави на южните и източните славяни. През 2007 г. тя става третата официална азбука на Европейския съюз. Днес, освен в България, кирилицата се използва в Сърбия, Русия, Украйна, Беларус и др

България на три морета – цар Симеон Велики (893 – 927)

След дълго управление княз Борис І доброволно се оттеглил от престола и станал монах. Наследил го първородният му син Владимир-Расате. По негово време бил направен опит за връщане на България към езичеството. За пореден път княз Борис І защитил своето дело и свалил сина си от престола. През 893 г. на народен събор в Преслав за български княз бил провъзгласен третият Борисов син Симеон. Съборът решил гр. Преслав да бъде новата християнска столица на страната . Старобългарският език се утвърдил като богослужебен и държавен. Той станал третият официален език в християнска Европа

Новият български владетел бил един от най-образованите в тогавашна Европа. Далновиден държавник и умел дипломат, Симеон притежавал и завидни качества на пълководец. През цялото си управление той не допуснал Византия да наруши българските интереси или да се отнесе снизходително към него. Насочил военните си действия срещу империята на юг в Тракия и на югозапад към Адриатическото крайбрежие в земи, обитавани от славяни. Така той продължил политиката на своите предшественици. В началото на X в. Симеон вече владеел по-голямата част от Балканския полуостров и някои области от Централна и Югоизточна Европа. България станала могъща държава – достойна съперница на Византия. Нейните граници опирали на три морета – Черно, Егейско и Адриатическо.

Българският владетел имал план да издигне България като нов християнски център, заемащ мястото на Византия. През 913 г. той стигнал с армията си до Константинопол. Пред българската заплаха ромеите признали титлата цар на българския владетел. Скоро империята нарушила мира с българите. На 20 август 917 г. при р. Ахелой (до гр. Поморие) цар Симеон нанесъл съкрушителен удар на ромеите. Тази победа утвърдила славата му на велик владетел и му дала основание да носи титлата „василевс на ромеите“ . Смъртта му прекъснала изпълнението на неговия план. Учените нарекли времето на цар Симеон Велики „Златен век“ в историята на България

Битката при Ахелой

На 20 август 917 г. се състояла една от най-кръвопролитните битки в историята на средновековна България. Когато ромеите атакували предните линии на българите, цар Симеон приложил военна хитрост – българите привидно започнали да отстъпват. По даден от царя знак те внезапно се обърнали срещу своите преследвачи и подкрепени от основните сили на българската войска, отблъснали врага. Ромеите започнали да отстъпват в безредно бягство. Мнозина загинали от оръжието на преследващите ги българи, други се удавили в река Ахелой, а трети взаимно се изпотъпкали при бреговете на реката. Унищожена била почти цялата византийска войска, както и повечето от нейните военачалници

Промени в българското общество след Покръстването

След Покръстването старите езически вярвания на българи и славяни постепенно били заменени с християнските ценности. Битът на българите започнал да се гради върху християнските обреди и празници. Появила се нова влиятелна обществена група – на българското духовенство. Старите Крумови закони били заменени с нови законници, в които водеща била християнската представа за престъпление и наказание. Съхраняването и развитието на славянската писменост и книжнина превърнали България в културен и религиозен център на другите славянски народи и държави. В края на IХ и началото на Х в. различията между нейните разнородни поданици били преодолени. Била създадена българската народност, която при-ела общото име „българи“.

Княз Борис I приел християнството от Константинополския патри-арх. Владетелят извоювал независима Българска църква и спасил делото на славянските първоучители. Цар Симеон Велики продължил делото му, а България станала най-могъщата държава в европейския Изток

Речник

книжовна школа – група книжовници, които в своята дейност следват общи принципи – език, правопис, стил, теми
цар – титла на славянски владетел, равна на императорската
„Златен век“ – термин, използван от историците за период на политически възход и културен разцвет в историята на дадена държава
народност – общност от хора, които обитават единна територия, имат единно законодателство, обща религия, книжовен език и култура и обща историческа памет

Св. Климент Охридски и св. Наум Преславски

Според житията Климент бил най-младият сред учениците на светите братя, а Наум – българин с благороден произход. Два-мата следвали своите учители навсякъде – във Великоморавия и в Рим, където папа Адриан ІІ им дал свещенически сан. След смъртта на Методий поели към християнска България, където княз Борис І ги посрещнал с почести. Владетелят им създал условия да продължат просветителската си мисия сред българите. Делото им дало възможност в България Божието слово да се проповядва от български духовници на роден език. Дейността им продължила и при управлението на цар Симеон Велики. Климент бил провъзгласен за „пръв епископ на българския език“, а учителската му дейност в Охридската област поел Наум. И двамата завършили земния си път в Охрид, където били погребани в създадените от тях манастири.

Въпроси и задачи

  1. Защо хан Борис взел решение за покръстването на българите?
  2. Как Борис І извоювал самостоятелност за Българската църква?
  3. Какво било значението на приемането на Кирило-Методиевите ученици за България и славянския свят?
  4. Какви решения взел народният събор в Преслав?
  5. Какво целял със своята външна политика цар Симеон Велики?
  6. Какви промени настъпили в българското общество след Покръстването?