22.Градовете в европейския Запад (XІІ – ХV в.)

Варварските нашествия причинили упадък на градския живот в Запада. Оцелелите градове загубили стопанското си значение. През XI – XII в. постепенно настъпило оживление на градския живот.

Възраждане на градския живот

През XI в. технически нововъведения променили труда на селяните. Нивите се обработвали вече не с дървено рало, а с железен плуг. Измислен бил хомотът – приспособление за впрягане, което се слагало на врата на животното. Това дало възможност за по-лесна обработка на нивите и увеличаване на площта им. Разпространили се мелниците, задвижвани със силата на водата или вятъра (фиг. 2) . Появили се излишъци, гладните години намалели и населението започнало да нараства. Феодалите вече отделяли повече средства за луксозни стоки, дрехи и оръжия. Нараснало търсенето на занаятчийски продукти и някои от жителите на селата започнали да ги изработват. Всичко това стимулирало и развитието на търговията. Занаятчиите, които бягали от произвола на господарите си, както и търговците, започнали да търсят места за заселване. Някои се насочили към съществуващите от римско време градове в Северна Италия и Южна Франция. В същото време край манастири, замъци, кръстопътища и мостове в Северна Франция, Германия и Англия се появили и нови градове (фиг. 4) .

Борба за градска независимост

Градовете обикновено възниквали върху земя, принадлежаща на някой светски сеньор или на епископ. За да отхвърлят зависимостта си от тях, гражданите се обединявали в сдружения, наречени комуни. Някои градове плащали голяма еднократна сума и се откупували от сеньора си, а други воювали срещу него. Трети ставали съюзници на владетелите, които се стремели да ограничат властта на аристокрацията. Крале и императори набирали от градовете пари и войници, а в замяна им предоставяли харти, с които им давали право на самоуправление (фиг. 1) (фиг. 3) . Градските жители – буржоа, били лично свободни. Ако зависим селянин избягал в града и в продължение на една година и един ден не бил заловен от хората на сеньора си, той ставал свободен. Затова в Запада била популярна поговорката "Градският въздух прави човека свободен".

(фиг. 3) Права на гражданите

"Аз, Луи, граф на Блоа, нека се знае...

1. Че всички хора, живеещи в града, дължащи ми данък, са освободени от данъка и от извънредните помощи към мен.

2. Който има къща, ще плаща всяка година само една такса от три су (дребна френска монета).

3. Ще бъде позволено на гражданите да изберат 12 души от тях самите, чието мнение и ръководство ще бъдат мнението и управлението на града...

6. Никой няма да изпълнява към мен ангария.

7. Жителите на града ще бъдат военно задължени към мен."

Харта на Шатодюн (дн. Франция), 1197 г.

Управление на градовете

(фиг. 5) Професии на градското население, миниатюра, ХV в.

  • Какви занаяти са представени на изображението?
  • Прочетете текста за средновековния цех. Кои фигури са изобразени в работилниците?
  • Опишете една от работилниците по избор.

Градските комуни първоначално се управлявали от малък брой богати граждани: търговци, едри земевладелци, а по-късно – и банкери. Такова олигархично управление съществувало в италианските градове като Венеция и Генуа. В други градове през ХІІІ – ХІV в. властта се държала от членове на цеховете. Основната цел на цеховете била да намали конкуренцията между занаятчиите от една професия (фиг. 5) . Уставите им определяли цените на стоките, количеството на суровината, от която се изготвяли, заплащането на труда и др. Овладяването на един занаят от чирак до майстор било също строго регламентирано (фиг. 6) . Търговците се групирали в гилдии, което увеличило още повече стопанската им роля и им позволило да участват в управлението на градовете.

Средновековния цех

Най-ниско в организацията на цеха стоял чиракът. Той чистел в работилницата, учел се на занаят. След време ставал калфа – пръв помощник на майстора.

Когато овладеел занаята, калфата се явявал със саморъчно изработено изделие на изпит пред комисия от майстори. При успех калфата получавал документ за майстор. Той вече можел да отвори собствена работилница.

През ХІ – ХІІ в. на Запад се възродил градският живот. Постепенно градовете извоювали свободата си. Буржоата се превърнали в силна стопанска група. Организирането на занаятчиите в цехове и на търговците в гилдии увеличило обществената им роля.im

Речник

буржоа/бюргер – (от фр. "бург" – град) гражданин, градски жител
харта – (от лат.) документ, издаден от владетеля, който дава или потвърждава определени права
цех – професионално сдружение на занаятчии от една професия
гилдия – професионална организация на търговци, която защитава интересите на своите членове

Въпроси и задачи:

1. Кои били причините за възраждане на градския живот?
2. Как градските жители извоювали своята свобода?
3. Как се управлявали градовете?