24.Разделената Църква (XII – XV в.)

През 1054 г. Християнската църква в резултат на множество спорове и стремеж към надмощие се разделила на две – Католическа и Православна.

Православие и католицизъм

Двете Християнски църкви използвали за основен източник на вярата си Библията и решенията на Вселенските събори. Но те се различавали от самото начало в обредите, които извършвали. На Запад съществувала само една Църква, която имала един духовен глава – Римския папа. В православния свят, върху който се простирало духовното влияние на Византия, местните Църкви били самостоятелни. Между католици и православни съществуват и редица други различия (фиг. 3) .

(фиг. 3) Различия между Католическата и Православната църква

В Запада настъпил период на разцвет на папската власт. Папа Григорий VІІ показал на владетелите, че духовната власт стои над тяхната (фиг. 6) . При папа Инокентий III (фиг. 7) (фиг. 8) повечето от тях се признали за негови васали, а богатствата на Католическата църква значително нараснали. В живота на християните от Запада голяма роля играели монашеските ордени (фиг. 4) .

(фиг. 6) Върховната власт на папата

"1. Римската църква е основана от самия св. Петър...

11. Титлата на Римския папа е единствена на света.

12. Той има право да сваля императора...

19. Никой не може да го съди...

22. Римската църква никога не е съгрешавала и никога няма да съгреши.

По "Диктат на папата" от папа Григорий VII, XI в.

Пътищата на поклонничеството

През Средновековието много християни, наречени поклонници, предприемали пътувания с религиозна цел. Водени от страха от Божие наказание, те тръгвали на път с вярата, че Бог ще опрости греховете им или ще ги излекува от болестите им. Изминавали дълъг път, за да се поклонят пред мощите на светци или пред други чудодейни за християните предмети. Повечето пътували до Йерусалим, Рим или Константинопол, а други тръгвали към Сантяго де Компостела (дн. Испания) (фиг. 1) , за да се поклонят пред мощите на св. Яков (фиг. 5) , или към гроба на св. Мартин в гр. Тур (дн. Франция). Пътят на поклонниците, изпълнен с лишения и опасности, понякога продължавал с години. Те обаче опознавали нови места, хора, обичаи и нрави. Разказвали преживяванията си и така увличали нови поклонници.

Еретици и друговерци

През ХІІ – ХV в. продължавали да се разпространяват еретически учения. В православния свят еретиците били осъждани и жестоко наказвани на църковни събори. На Запад разправата с тях била поверена на специална институция – Светата инквизиция. Монаси инквизитори издирвали хората с различни убеждения, измъчвали ги, за да се отрекат от тях, а ако откажели, следвала мъчителна смърт. Срещу катарите – последователи на богомилите в Южна Франция, дори бил организиран кръстоносен поход. Друговерци като евреите трябвало да носят специално облекло, за да бъдат разпознавани по-лесно. Те не били допускани до обществения живот, а във Византия нямали право и да притежават земя. Често те били нападани и прогонвани от домовете си от разярени тълпи, които ги обвинявали за всяко бедствие, което сполетявало християните. През XIV – XV в. Католическата църква изпаднала в криза. Появили се критици като чешкия духовник Ян Хус (фиг. 2) и англичанина Джон Уиклиф, които осъждали богатствата на Църквата и не приемали властта на папата.

(фиг. 2) Изгарянето на Ян Хус на клада, миниатюра, ХV в.

Ян Хус (1371 – 1415) бил чешки проповедник и философ, избран за ректор на Пражкия университет. Той не признавал папата за единствен духовен глава и настоявал за създаване на Чешка църква, независима от Рим.

Поради политически и богословски причини Християнската църква се разделила на Католическа и Православна. И двете продължавали да поддържат вярата в Бога и страха от него. Те подкрепяли поклонниците, но и преследвали еретици и друговерци. Римската църква създала Инквизицията, но се появили учени, които я обвинявали, че нарушава "Божия ред"im

Речник:

монашески орден – религиозна общност, получила признание от Римския папа, която се ръководи от свой устав и преследва определени цели
поклонници – вярващи, които предприемат пътувания до свети за християните места
Света инквизиция – съдебна институция на Католическата църква за борба срещу еретиците

(фиг. 4) "Свети Франциск от Асизи", стенопис

Той се отнасял към всички същества, дори към животните, като към свои духовни братя и сестри. За него бедността била най-добрият начин на живот. Той бил създател на Францисканския орден. Друг такъв орден бил този на доминиканците.

(фиг. 5) Св. Яков, покровител на Испания, статуетка, ХV в.

Той е представен с всички атрибути на поклонника: кесия, кратуна за вода и шапка, чиято козирка е украсена с раковина, емблемата на неговия храм в Сантяго де Компостела. Средно-вековни поклонници закачали такива брошки по дрехите си, за да посочат броя на свещените храмове, които били посетили.

Папа Инокентий III (1161 - 12016)

Той издигнал папската власт над всяка друга земна власт. Много владетели от Запада се признали за папски васали. Корона от Рим получил и българският владетел Калоян. Под ръководството на папа Инокентий ІІІ бил организиран Четвъртият кръстоносен поход и пак той дал опрощение на рицарите, разграбили Константинопол. По негово време била учредена и Инквизицията.

Въпроси и задачи:

1. Какви са различията между католици и православни?

2. Как се развили отношенията между папите и западноевропейските владетели?

3. Защо поклонниците тръгвали на път?

4. Разделете се на 4 групи. Изберете си начална точка и с помощта на картата на с. 78 в учебника опишете един от поклонническите пътища по следните опори: държави, през които поклонникът минава, и народи, които среща; религия, която те изповядват; градове, които посещава.

5. Запишете в тетрадките си примери за борбата на Църквата в Изтока и в Запада срещу еретици и друговерци.