25.Kръстоносните походи

През втората половина на ХІ в. селджукските турци завладели Йерусалим и прекъснали достъпа на християните до Светите земи. В отговор на това папата организирал Първия кръстоносен поход.

Причини за кръстоносните походи

Кръстоносните походи били свещена война на западните християни срещу враговете на кръста. За организирането им имало и политически подбуди. Папството се стремяло чрез тях да разшири влиянието си сред православните християни. Същевременно италианските градове, като Венеция, Генуа и Пиза, видели в тях възможност да вземат в свои ръце търговията с Близкия изток. Мнозина от кръстоносците тръгнали, привлечени от разказите за приказни богатства, а други – за да изпитат смелостта си и да спечелят слава.

Първи кръстоносен поход

(фиг. 4) Първите кръстоносни походи (ХІ – нач. на ХІІІ в.)

През 1095 г. на събора в Клермон (дн. Франция) папа Урбан II призовал събралите се на поход срещу мюсюлманите, за да освободят Йерусалим. В замяна им обещал опрощение на греховете и богатства. Кръстоносците, водени от графове и херцози, отвоювали много градове и земи от мюсюлманите, а през 1099 г. превзели и Йерусалим (фиг. 4) . Те създали държави, организирани според феодалните порядки на Запада. В тях живеели православни християни, католици, мюсюлмани и евреи, управлявани от западни благородници. Кръстоносците създали и рицарски монашески ордени (фиг. 1) (фиг. 3) . В следващите десетилетия мюсюлманите започнали да изтласкват кръстоносците от завладените земи. За да ги спре, Папството организирало нови походи.

Завладяването на Константинопол

През 1187 г. султан Саладин нанесъл тежко поражение на кръстоносците и завладял Йерусалим. Тогава самите владетели на Германия, Франция и Англия оглавили Третия кръстоносен поход (фиг. 4) . Но и той завършил с неуспех. През 1202 г. папа Инокентий III организирал Четвъртия поход. Рицарите се договорили с Венеция да ги превози по море. Но тя ги отклонила към Константинопол, където с тяхна помощ сваленият василевс си върнал трона. Кръстоносците обаче не получили обещаните им пари и през 1204 г. завладели града (фиг. 5) . Византия за десетилетия престанала да съществува. В част от земите ѝ рицарите създали Латинската империя, а за неин владетел бил избран Балдуин Фландърски.

(фиг. 5) Завладяването на Константинопол

Битката продължила три дни. Кръстоносците атакували по море. Ромеите ги отблъсквали. Обратът настъпил, след като венецианците се качили на градските стени от мачтите на корабите си. После подпалили града. Изгорели толкова къщи, колкото в три от най-големите френски градове. Василевсът избягал. Рицарите избили голяма част от населението, унищожили църкви и дворци, откраднали свещени за православните християни предмети.

Последици от кръстоносните походи

(фиг. 2) Германският император Фридрих II влиза в Йерусалим.

По време на Шестия кръстоносен поход, през 1229 г., чрез преговори с мюсюлманите той получил Йерусалим за период от десет години.

По-късно били организирани нови кръстоносни походи (фиг. 2) , повечето неуспешни. Те задълбочили противоречията между православни и католици и изострили отношенията с мюсюлманите. Походите довели до забогатяването на италианските градове, които контролирали търговията с Близкия изток. В създадените кръстоносни държави били установени феодални отношения. В Европа започнали да се отглеждат кайсии, ориз, фъстъци и др., подобрили се занаятчийството и хигиената. Западноевропейската архитектура намерила поле за изява в завладените земи (фиг. 6) .

Кръстоносните походи били свещена война срещу мюсюлманските враго-ве на кръста. Първият поход имал голям успех – Йерусалим бил отвоюван, възникнали нови християнски държави. Рицарите от Четвъртия поход, вместо да воюват с мюсюлманите, завладели Константинопол и създали Латинската империя. Кръстоносната идея не победила, но довела до взаимно преплитане на два свята – християнския и мюсюлманския.im

Речник:

кръстоносци – участници в кръстоносните походи; получили името си от кръста, който поставили върху наметалата си
рицарски монашески орден – монашеска военна организация на Католическата църква от рицари, приели монашески обет

(фиг. 1) Поклонник, придружаван от членове на ордените на 1 хоспиталиерите и 2 тамплиерите, гравюра, ХІХ в.

Рицарски монашески ордени.

Тяхна задача била да бранят поклонниците по пътя към Светите места, както и създадените там кръстоносни държави. Най-могъщи били ордените на хоспиталиери, тамплиери и тевтонци. Те се самоуправлявали, били богати, строели крепости и поддържали дипломатически контакти с мюсюлмански владетели. Станали важен военен и финансов фактор в Европа. Орденът на тамплиерите бил унищожен от френския крал Филип IV и папата. Хоспиталиерите се установили на о. Родос, а по-късно – в Малта. Оказали яростна съпротива на османците. Тевтонците създали своя държава в днешна Северна Полша и Прибалтика и покръстили местното население.

Въпроси и задачи:

1. Кои били причините за кръстоносните походи?

2. Какви били резултатите от Първия кръстоносен поход?

3. Как се стигнало до създаването на Латинската империя?

4. Какви били последиците от кръстоносните походи?