26.Българското царство при Aсеневци (1185 – 1241)

Възходът на Византия при Василий ІІ бил последван от борби за престола, нашествия на чужди народи и временни успехи. В края на ХІІ в. българите отново въстанали.

Византия при династията на Комнините

През 1071 г. селджукските турци нанесли тежко поражение на Византия, която загубила много от земите си в Мала Азия. След време на престола в Константинопол се възкачил Алексий І Комнин (фиг. 6) , който поставил началото на нова династия. Комнините подобрили за кратко време отношенията с европейския Запад. С помощта на рицарите от Първия кръстоносен поход си възвърнали част от Мала Азия и отново подчинили почти целия Балкански полуостров. Засилили се контактите с италианските градове, както и културното влияние на Запада в Константинопол. Но успехите били временни. През 1185 г. новият василевс Исак ІІ Ангел трябвало да отбива нападенията на норманите, които превзели и разграбили втория по значимост град в империята – Солун. Не успял обаче да спре българите.

Освободителното въстание на Асен и Петър

Българската аристокрация на служба при василевсите не забравила своя род. Нейни представители били и братята Теодор и Асен. Те оглавили новото въстание на българите. През 1185 г. в Търново по време на освещаване на построения от тях храм "Св. Димитър Солунски" (фиг. 1) (фиг. 2) те обявили възстановяването на българската независимост (фиг. 3) . Монахът Василий бил провъзгласен за архиепископ. Той коронясал по-големия от братята за български цар. Теодор приел името на светия цар Петър в знак на приемственост със старите български владетели. Скоро царска титла получил и по-малкият брат под името Иван Асен I. Било поставено началото на една от най-славните династии в българската история – на Асеневци. След няколко неуспешни похода срещу българите, през 1187 г. император Исак ІІ Ангел сключил мирен договор с Асеневци. Освободителното въстание се увенчало с успех. Търново се утвърдило като столица на възобновеното Българско царство.

(фиг. 3) "Петър и Асен обявяват въстанието в Търново", худ. Димитър Гюдженов

Под предводителството на Иван Асен І военните действия се насочили към освобождение на българските земи в Тракия и Македония. Със своята страховита конница важен съюзник на българите станали куманите – племена, живеещи на север от р. Дунав. По същото време през Балканския полуостров преминали рицарите от Третия кръстоносен поход (фиг. 9) . Асеновци предложили на предводителя му, германския император Фридрих І Барбароса, военна помощ срещу Византия (фиг. 4) . В замяна със самочувствие поискали от него короната на василевса. През 1190 г. цар Иван Асен I нанесъл тежко поражение на ромеите в битка при Тревненския проход. Важни области били включени в границите на България (фиг. 9) , която отново се превърнала в опасен съперник на Византия. Асен и Петър станали жертва на болярски заговори. На престола се възкачил най-малкият им брат Калоян.

(фиг. 4) Българите и Третият кръстоносен поход

"Междувременно Петър, който властваше със своя брат Асен, изпрати посланици в Адрианопол. Той молеше императора (Фридрих Барбароса) да положи на главата му собственоръчно диадемата на гръцкото царство и обещаваше да му даде помощ срещу константинополския император 40 000 кумани."

По "История на кръстоносците", кр. на XIII в.

Укрепване и признаване на България при цар Калоян (1197 – 1207)

Цар Калоян продължил борбата срещу Византия, като привлякъл на своя страна дори доскорошните врагове на братята си. През 1201 г. превзел важната крепост Варна. На следващата година сключил мирен договор с Византия, с който тя признала българските завоевания. Цар Калоян отблъснал и унгарците от северозападните български предели. Освобождението и обединението на българите били завършени (фиг. 9) .

През 1204 г. настъпили важни промени на Балканския полуостров. Духовният и политически център на европейския Изток – Византия, престанал да съществува. Върху част от нейните територии на Балканите кръстоносците създали Латинската империя. В другите византийски земи възникнали нови държави, като Епир, Никея и Трапезунд. Цар Калоян се нуждаел от признание на своята титла от единствения по това време авторитет в Европа – Римския папа. За целта същата година той сключил съюз (уния) с папа Инокентий ІІІ. На специална церемония в Търново българският владетел получил кралска корона, а Българската архиепископия минала под върховенството на Папството (фиг. 5) . Унията нямала религиозни последици. Тя не откъснала българите от православния свят. Значително укрепнал обаче авторитетът на България в средновековна Европа.

(фиг. 5) Съюзът на българите с папата

"Аз, Василий, архиепископ Tърновски, от този час занапред ще бъда верен и покорен на светия римски престол и на моя господар Инокентий ІІІ и на неговите католически приемници. Ще посещавам седалището на апостолите всеки четири години лично или чрез мой пратеник. Когато коронясвам някого за цар на българите, ще изисквам от него клетвено уверение, че ще бъде предан на този, който стои начело на Римската църква."

По "Клетва, дадена от архиепископ Василий", ХІІІ в.

Въпреки сключената уния Българското царство и Латинската империя се изправили един срещу друг. На 14 април 1205 г. Балдуин І Фландърски претърпял катастрофално поражение от цар Калоян при град Одрин (фиг 11). Първият латински император бил пленен и отведен в Търново (фиг. 10) . Победата създала условия за широко настъпление на българските войски. По време на обсадата на град Солун обаче цар Калоян бит убит от заговорници.

Могъщество на България при цар Иван Асен ІІ (1218 – 1241)

Племенникът на цар Калоян – Борил, завзел властта. Той обаче не получил подкрепата на болярите и народа. През 1218 г. на престола се възцарил Иван Асен II – синът на Иван Асен I. Тогава на Балканския полуостров в сложен възел се преплитали интересите на Латинската империя, наследниците на Византия – Епир и Никея, а също Сърбия и Унгария (фиг. 9) . Този възел можел да бъде разсечен единствено в Константинопол. Верен на политиката на предшествениците си, Иван Асен ІІ се включил в борбата. За разлика от тях той предпочел пътя на дипломацията.

При решаване на спорни въпроси цар Иван Асен II най-често използвал династическите бракове. Женитбата му с дъщерята на унгарския крал включила в границите на България отново Белградската и Браничевската област. Договор с Латинската империя му върнал Пловдивската област. Успехите на цар Иван Асен ІІ превърнали България във важна сила в борбата за Константинопол. Те обаче го поставили на пътя на амбициозния епирски владетел – деспот Теодор Комнин. Той нарушил сключения с Иван Асен ІІ мирен договор и нахлул в България. През 1230 г. в битката при Клокотница епирците били разгромени, а Теодор Комнин – пленен заедно с цялото си семейство. След тази победа в границите на България били включени значителни територии (фиг. 9) . Тя отново станала най-могъщата държава на Балканския полуостров (фиг. 8) . Иван Асен ІІ носел титлата "цар на българи и гърци" и започнал да сече златни монети със своя образ (фиг. 7) . Той вече не се нуждаел от покровителството на папата и прекратил унията с него. Съюзът на Иван Асен ІІ с Никейската империя помогнал през 1235 г. да бъде възстановена Българската патриаршия. Това станало на църковен събор в присъствието на всички православни патриарси.

(фиг. 8) Чужди търговци в българските земи

"Моето царство дава тази повеля на дубровнишката страна, на обичните ми гости да ходят по цялата страна на царството ми: до Бдин или Браничево и Белград, или да ходят до Търново и цялото Загоре, или да достигнат до Преслав и Одрин или в Скопската област, или да отиват в Солун – навсякъде да си купуват и продават свободно, без всякаква щета, да нямат запрещение по всички области на царството ми. Който ли пък им напакости, голям гняв ще изтърпи.Асен, цар на българите и гърците"

По Дубровнишка грамота на цар Иван Асен II

Първите владетели от Асеневата династия със силата на меча възстановили българската държава и разширили нейните граници. Унията с папата и разгромът на кръстоносците издигнали и укрепили нейния авторитет. При цар Иван Асен II Българското царство се превърнало в най-могъщата сила на Балканския полуостров.

(фиг. 2) Икона на св. Димитър Солунски, ХІV в., манастир "Ватопед", Атон (дн. Гърция)

За покровител на българския народ и на Асенoвци в борбата срещу Византия бил обявен св. Димитър. Негова икона била донесена от Солун в Търново от българи, които се сражавали срещу норманите.

(фиг. 6) Император Алексий І Комнин, миниатюра, ХІІ в.

През 1071 г. селджукските турци нанесли тежко пораже-ние на ромеите и завладели почти цяла Мала Азия. В съ-щото време нови варвари нах-лули в Мизия и Тракия, а нор-маните засили нашествията си на изток. Тогава Алексий I Комнин се обърнал за помощ към Запада. С помощта на ри-царите от Първия кръстоносен поход Византия си възвърнала територии в Мала Азия

Речник:

деспот – висша византийска титла, втора след императорската, която се приема и в България; титла на самостоятелен владетел

(фиг. 12) Битката при Одрин

На 14 април 1205 г. лековъоръжената куманска конница предизвикала рицарите, които, нарушавайки заповедта на императора, се впуснали да я преследват. Без боен ред изтощената рицарска конница попаднала в едно заблатено място, където цар Калоян бил подготвил засада. Латинците били обградени и разгромени. Както писал един от участниците в боя: "погинал цветът на западното рицарство". Битката при Одрин имала сериозни последици. Тя заличила представата за непобедимите рицари, нанесла тежък удар на новата Латинска империя и дала време на създадените гръцки държави да се укрепят и да започнат борба за възстановяването на Византия.

Въпроси и задачи

1. Как била възстановена българската държава?

2. Опишете управлението на цар Калоян по показателите на с. 8 в учебника.

3. Как България се превърнала в най-могъщата държава на Балканите при цар Иван Асен ІІ?