28.Франция и Англия по пътя на централизацията

През XII в. кралете на Франция и Англия ограничили влиянието на едрите феодали и разширили земите си. Настъпил период на централизация.

Франция на Капетингите

Основни противници на Капетингите били английските крале от династията на Плантадженетите (фиг. 3) . Френският крал Филип II Огюст отвоювал от тях херцогство Нормандия, както и други земи. С победата при Бувин през 1214 г. той затвърдил териториалните си придобивки. Положил грижи и за устройството на страната. В Париж заседавал назначен от него Кралски съвет, който му помагал в управлението. Кралски чиновници контролирали васалите и защитавали градовете от едрите феодали.

Династията на Плантадженетите

Хенри ІІ бил син на английската кралица Матилда и на френския граф Жофроа V Анжу. Той бил властолюбив, образован, с добра памет и маниери. Към наследството си прибавил земите на съпругата си Алиенор Аквитанска и се превърнал в най-могъщия феодал във Франция. Владенията му се простирали от Атлантическия океан до Пиренеите. Със заемането на трона в Англия той положил началото на династия, управлявала близо 300 години. Синът му Ричард І Лъвското сърце се прочул с подвизите си по време на Третия кръстоносен поход.

Успехи в централизацията постигнал и крал Луи IX Свети (фиг. 1) . Той забранил войните между благородниците и наложил Кралския съд като най-висш съдебен орган в държавата. Започнал да сече свои монети – златното екю (фиг. 7) . Те изместили останалите и спомогнали за стопанското обединение на Франция. Луи IX сключил и изгоден договор с Англия. Тя се отказала от графствата във Франция, принадлежали на Плантадженетите (виж картата на с. 78).

Внукът на Луи ІХ – Филип IV Хубави, продължил политиката на централизация. Обложил духовенството с данъци и предизвикал конфликт с папата. За да си осигури обществена подкрепа, свикал през 1302 г. специално събрание – Генерални щати. В него били представени трите съсловия: духовенство, аристокрация и граждани. Всяко от тях заседавало в отделна зала и имало по един глас. Генералните щати се свиквали само по нареждане на краля. Църковната политика на Филип IV довела до криза в Папството (фиг. 5) . Така Капетингите превърнали Франция в силна и централизирана държава.

(фиг. 5) Дворецът в Авиньон (дн. Франция) седалище на римските папи през XIV в.

След като си осигурил подкрепата на Генералните щати, Филип IV изпратил свои служители, които поставили папата под домашен арест. Скоро след това папа Бонифаций VIII починал. Кралят използвал влиянието си и наложил французин за папа, а през 1309 г. го принудил да премести папското седалище в Авиньон (дн. Франция), за да може по-лесно да контролира Светия престол. Започнал т.нар. Авиньонски плен на папите, който продължил до 1378 г.

Англия – крал и Парламент

Започналата при норманите централизация била продължена от династията на Плантадженетите. Крал Хенри II (фиг. 4) подчинил непокорните аристократи и ги обложил с данък. Със събраните пари увеличил армията с наемници и подсилил флота (фиг. 6) .

(фиг. 6) Спорът на крал Хенри ІІ с архиепископа на Кентърбъри Томас Бекет, миниатюра, ХІІ в.

Опитът на краля да наложи контрола си над църковната организация в кралството, го противопоставил на най-влиятелния духовник на острова – Томас Бекет. Четирима верни на краля рицари убили неговия опонент. Отзвукът от смъртта на Томас Бекет накарал Хенри II да отстъпи от стремежа си за контрол над Църквата.

При сина на Хенри II – Джон Безземни, борбата с благородниците продължила. През 1215 г. бароните и гражданите го принудили да подпише Великата харта на свободите (фиг. 2) . Кралят потвърдил привилегиите на Църквата, бароните и градовете. Задължил се да не вдига данъците без одобрението им. Хартата поставила началото и на личните свободи на англичаните. Нито крал Джон, нито синът му Хенри ІІІ обаче спазвали Хартата и бароните се вдигнали на бунт. През 1265 г. те победили краля и свикали събрание на съсловията, наречено Парламент. Парламентът получил правото да определя данъците и да подпомага краля при създаването на законите. Кралската власт в Англия била ограничена.

Плантадженетите водили активна външна политика. Подчинили част от Ирландия и Уелс, но не успели да завладеят Шотландия. Опитите им да се включат в спора за наследството на френската корона довели до избухването на Стогодишната война.

През ХІІ – ХІV в. Капетингите превърнали Франция в силна и централизирана държава. В Англия властта на краля била ограничена. Създали се институции, в които били представени и трите съсловия: Генерални щати (Франция), Парламент (Англия).

Речник:

Генерални щати – събрание със съвещателен характер на представители от трите съсловия във Франция: духовенство, аристокрация и третото съсловие
Парламент – постоянно действащ висш представителен орган на трите съсловия в Англия

Въпроси и задачи:

1. Запишете в тетрадките си три действия, предприети от Капетингите за централизация на Франция.

2. Защо Плантадженетите в Англия не успели да създадат силна кралска власт?

3. По какво се различавали функциите на двете съсловни институции – Генерални щати и Парламент?

4. С помощта на Интернет намерете информация за един от кралете на Франция и Англия, споменати в урока. По дадените показатели в таблицата на с. 8 в учебника я запишете в тетрадките си.