29.Свещената Римска империя и нейните източни съседи (XII – XV в.)

Една от големите държави на европейския Запад била Свещената Римска империя на германския народ. В края на XI в. противоречията на нейните владетели с папата прераснали в открит конфликт.

Свещената Римска империя

(фиг. 4) Манастирът в Клюни (дн. Франция), съвременна снимка

Монасите от този манастир поставили началото на близо 200 годишен процес на реформи в Католическата църква. Тяхната цел била откъсването на папата от властта на германските императори. По тяхна инициатива Папството въвело забрана за женитба на католическото духовенство, с което завършило окончателното му обособяване като отделно съсловие в западноевропейското общество.

Най-яростен противник на германските императори бил папа Григорий VII, привърженик на реформи в Католическата църква, започнали от манастира в Клюни (дн. Франция) (фиг. 4) . Според тях Папството трябвало да отхвърли контрола на светската власт. Император Хайнрих IV се обявил срещу папата. В отговор на това папата освободил поданиците му от клетвата за вярност и го отлъчил от Църквата. Императорът се принудил да моли Григорий VІІ за прошка. Той стоял пред замъка в Каноса (дн. Италия) три дни в студа бос и по риза, като разкайващ се грешник (фиг. 5) . Макар да получил опрощение от папата, той по-късно го прогонил от Рим.

(фиг. 5) Император Хайнрих ІV пред вратите на замъка Каноса, гравюра, ХVІІІ в.

Противоборството с Папството продължило и през ХІІ в. при император Фридрих І Барбароса (фиг. 1) .

В конфликта му с папата се включили и италианските градове. Той организирал няколко похода срещу Северна Италия, при един от които превзел Милано. Скоро обаче бил разбит от войските на обединените италиански градове. Конфликтът се разгорял с нова сила през ХІІІ в. Император Фридрих II (фиг. 2) два пъти бил отлъчван от Църквата, но това не му попречило да осъществи успешен кръстоносен поход. Той провеждал политика на централизация. Издавал закони, действащи на територията на цялата империя (фиг. 6) (фиг. 7) . Императорът отменил привилегиите на северно италианските търговци. Наложил монопол върху горите, солта, железните мини и производството на коприна, което увеличило приходите му (фиг. 3) .

След смъртта на Фридрих ІІ германските императори се отказали от претенциите си в Италия. Започнал процес на децентрализация. За разлика от Англия и Франция, където властта се предавала по наследство, в Свещената Римска империя се установила изборност на владетеля. Специална група от трима епископи и четири светски лица избирала новия император. Това положение било затвърдено с т.нар. "Златна була" от 1356 г., която дала и големи права на градовете и благородниците.

Още през X в. германските владетели започнали експанзия в източна посока. Първо била променена съдбата на една от славянските държави – Чехия. Цената на нейното оцеляване била да влезе като васал в границите на Свещената Римска империя. Германското нашествие било продължено от Тевтонския орден, който покръствал езическите племена в Прибалтика. Тевтонците стигнали и до руските земи.

Полша и Унгария

В резултат на германското нашествие Полша изгубила част от западните си области, но запазила независимостта си. Помогнали ѝ добрите отношения с Папството, противник на германските императори. През XII – XIII в. Полша преживяла процес на децентрализация. Появили се и нови силни противници – тевтонските рицари, които се настанили в северните територии на кралството. Столицата била преместена на юг – в Краков . Външната опасност ускорила обединението на страната. През 1385 г. чрез династичен брак дори бил осъществен съюз между Полша и Литва. Полската кралица се омъжила за литовския княз Ягело, който станал крал на Полша под името Владислав II. През 1410 г. в битката при Грюнвалд тевтонците били победени от обединените руски, полски и литовски войски. Тевтонският орден се признал за васал на обединената Полско-Литовска държава, като ѝ върнал териториите по Балтийското крайбрежие (фиг. 10) .

(фиг. 10) Полша, Унгария и Русия през ХІІІ – ХV в.

Унгария също устояла на германския натиск. Кралството се превърнало във важна политическа и военна сила не само в Централна Европа, но и на Балканите (фиг. 9) . Унгария присъединила Хърватското кралство и оспорила господството на Византия и България в района (фиг. 10) . През 1241 г. обаче страната понесла жесток удар от новите нашественици от Азия – страшните монголи (известни и с името "татари") (фиг. 8) . Последвали десетилетия на несигурност и хаос. Повторният опит на азиатските нашественици да опустошат кралството, бил възпрян. През XIV в. Унгария отново погледнала към Балканите. През следващите две столетия там нейни съперници станали османците. В действията си срещу тях най-много се отличил Янош Хуняди, воевода на Трансилвания.

(фиг. 8) Монголски войници, миниатюра, ХІV в.

Русия и монголите

През XI в. в Киевска Рус започнал процес на децентрализация. Страната се разпаднала на няколко независими княжества, които не успели да се противопоставят на татарите. Първи изпитали яростта на тяхната многобройна и бързоподвижна конница страните от Централна Азия. Нашествията на татарите се отличавали с големи разрушения, масови избивания и заробване на оцелялото население. През 1223 г. руските князе се признали за техни васали – плащали им ежегодни данъци и им давали войници, които участвали в походите им за завладяване на други народи. Освен това хановете противопоставяли князете един на друг, за да попречат на обединението им.

През XIV в. като най-силно се очертало Московското княжество. Неговият владетел Дмитрий Донски (фиг. 12) разбил татарите и оглавил борбата на руските княжества срещу нашествениците. В края на XV в. великият княз Иван III отхвърлил окончателно властта на монголите. Той започнал обединението на руските земи, присъединявайки обширни територии към Москва. Нарекъл се "господар на цяла Русия". След завладяването на Византия от османците Русия се утвърдила като единствена независима православна държава. През 1472 г. Иван ІІІ се оженил за племенницата на последния византийски император София Палеологина. Така защитил идеята, че московските владетели са наследници на василевсите, а Москва, след Константинопол, е "Третият Рим"(фиг. 13) (фиг. 14) . В следващите столетия руските владетели започнали да носят титлата цар, а държавата им се превърнала в мощна православна империя.

(фиг. 12) Дмитрий Донски (1359 - 1389)

Той бил велик княз на Московското княжество. Започнал строежа на каменната крепост Кремъл. Противопоставил се на монголите и отказал да плаща васалния данък. През 1380 г. Дмитрий ги разбил при Куликовското поле, близо до р. Дон, заради което бил наречен Донски. Преди да умре, завещал трона на първородния си син, без да се допитва до монголския владетел. Управлението му превърнало Москва в най-силното руско княжество и дало начало на отхвърляне на татарската власт.

Конфликтът на Папството със Свещената Римска империя продължил столетия. След процес на децентрализация в нея се наложил принципът на изборност на императора. Германското нашествие засегнало чехи, поляци, литовци, унгарци. През ХІІІ в. новите нашественици – монголите, подчинили руските княжества. През ХІV – ХV в. Московското княжество отхвърлило тяхната власт и обединило отново руските земи в една православна държава, наследница на Византия.

Речник:

монопол – изключително право върху дадена стопанска дейност Златна була – указ, утвърден от император Карл ІV, с който бил въведен принципът на изборност на императорите на Свещената Римска империя; наречена е така заради златния печат, който носела.

(фиг. 2) Златна монета с лика на император Фридрих ІІ, ХІІІ в.

Тя е символ на представата за възстановяване на някогашната Римска империя. Копие е на старите римски монети и около образа на Фридрих ІІ е изписано "Цезар Август".

(фиг. 3) Замъкът на хълма (дн.Италия), построен от Фридрих ІІ, част от световното културно наследство на ЮНЕСКО

Уникален образец на средно-вековната военна архитектура. Представлява осмоъгълна призма с бастион на всеки ъгъл.

(фиг. 6) Личността на Фридрих ІІ

"Той беше човек хитър, двуличен, алчен, лукав и раздразнителен. В същото време беше човек с прекрасни качества. Когато искаше да се покаже добър и благоразположен, той бе благосклонен, очарователен, възхитителен и деен; той можеше да чете, да пише, да пее, да съчинява песни; той беше красив и добре сложен, макар и среден на ръст. Аз го видях и веднага го харесах. Той също така знаеше много езици."

По "Хроника", Салимбене де Адам, ХІІІ в.

(фиг. 7) Сцена от релефа на главния фриз на сградата на университета в Неапол "Фридрих ІІ" от ХІХ в.

На сцената е представен император Фридрих ІІ, който слуша заповедта си за създаване на университета.

(фиг. 9) "Светата корона" на унгарските владетели

Унгарците вярвали, че тя била носена от крал Стефан І, който приел християнството.

(фиг.11) Замъкът Вавел край р. Висла в Краков (дн. Полша), съвременен изглед

Замъкът е използван от полските крале като главна резиденция в периода ХIIІ – ХVІІ в.

(фиг. 13) Храмът "Успение Богородично" в Кремъл, Москва, съвременен изглед

(фиг. 14)Завършване на строителството на храма "Успение Богородично" по заповед на княз Иван ІІІ, миниатюра, ХVІ в.

Въпроси и задачи:

1. Как се развил конфликтът между германските императори и Папството?

2. По какво се отличавала императорската власт в Германия от тази на владетелите във Франция и Англия?

3. В каква посока се развило германското нашествие и кои държави в Централна Европа засегнало?

4. Кои били новите нашественици в Европа през ХІІІ в.?

5. Как Московското княжество се превърнало в новия център на православния свят?