31.Култура и културно наследство на средновековна България (кр. на XII – XIV в.)

Българските владетели от XIII – XIV в. се проявили и като щедри дарители и покровители на културата. При цар Иван Александър средновековната българска култура изживяла своя втори "Златен век".

Търново – новият център на православния Изток

Столицата Търново се превърнала в най-големия културен център в страната (фиг. 1) . За кратък период в града се издигнали множество църкви и манастири. В част от тях се съхранявали мощите на светци и светици, пренесени от Асеневци по време на победните им действия срещу Византия и Латинската империя. Вярващите приемали, че колкото повече християнски светини се съберат на едно място, толкова по-могъщо и свято става то (фиг. 3) (фиг. 4) . Затова съвременниците наричали Търново "великия град", "Царевград" и др. Значимостта на българската столица като един от най-големите центрове в православния Изток нараснала след завладяването на Константинопол от кръстоносците.

(фиг. 3) Светостта на Търново

"Великият цар Калоян понесе мощите на свети Михаил. Чувайки за това, патриарх Василий излезе с целия клир и с болярите със свещи и кадила да посрещне светеца. Цар Калоян и патриархът взеха светеца, внесоха го в богоспасяемия Царевград Търнов и го положиха във великата патриаршеска църква "Възнесение Христово" в нов ковчег."

По "Проложно житие на Михаил Воин", XIII в.

(фиг. 4) Св. Михаил Воин, стенопис, Лозенски манастир, ХІХ в.

Предполага се, че светецът е живял през ХІ в. Бил представител на българската аристокрация на служба при византийския император, който се бил срещу мюсюлманите. Бил почитан като воин и лечител.

Образованието в България

Училища се откривали към храмовете в големите градове и манастирите. Учителите били монаси и свещеници. За учебници се използвали богослужебните книги. В началното училище децата от 7 до 12 години се учели на четене, писане и смятане (фиг. 8) . Получавали и основни знания за света, Вселената и природата. Голямо внимание се отделяло и на тяхното възпитание. Децата се научавали на богопочитание, послушание, уважение към възрастните.

(фиг. 8) Изисквания на учителя към ученика

"И да се учи да чете на глас, докато видиш, че щом му напишеш нещо, то успява да чете, което ти пишеш. Също така дай му да преписва първо правилно писание и му нареди никъде да не сбърка не само букви, но и някое ударение или знак, или точка, или запетая, така че да не се допусне поквара още в началото, и пак да го затвърди, като го запамети, а и писма – също. Защото нищо не е по-срамно сред гърците или българите, или другите народи – сарацини или други, ако писмото е неграмотно или изопачено."

Из "Сказание за буквите", Константин Костенечки (1380 – 1431)

След началното училище напредналите ученици постъпвали в манастир. Там получавали духовно образование, което било втората, по-висша степен на обучение. В манастирските скриптории те обогатявали книжовните си познания и умения чрез четене и преписване на книги. След това получавали почетното звание "граматик", което им давало право да бъдат учители. Децата на царското семейство, на болярите и на богатите граждани се обучавали в училища, в които получавали повече знания за света. За нуждите на царската канцелария и Църквата понякога младежи се изпращали на обучение в Константинопол, Рим и др.

Книжнина и книжовни центрове

Важно значение за развитието на книжнината от края на XII в. имала приемствеността с литературата, създадена през Симеоновия "Златен век". През XIV в. българската книжнина изживяла нов разцвет. Рилският манастир окончателно се наложил като важен книжовен център, наред с Търново, Света гора (Атон) (фиг. 5) (фиг. 6) и Бачковския манастир. Над всички книжовни центрове обаче изпъквал Търново. Тук творил най-значимият средновековен български книжовник Патриарх Евтимий (фиг. 2).

Той се родил в Търново и произхождал от болярския род Цамблак. Усъвършенствал своята книжовна и богословска подготовка в Константинопол и манастирите в Света гора. Той положил основите на Търновската книжовна школа. Нейни представители били Киприан, Григорий Цамблак, Константин Костенечки и др. Патриарх Евтимий превърнал в мисия на живота си извършването на правописна реформа. Богослужебните книги били наново ЮНЕСКО превеждани съобразно гръцките оригинали, преписвани и разпространявани. Евтимий написал и много оригинални творби – жития, похвални слова и др. Неговото книжовно дело оказало влияние върху всички православни християни. Търновските ръкописи се разпространили в Сърбия, Влахия, Молдова, Русия.

(фиг. 5) Света Гора (Атон)

Атон е най-големият център на православното монашество. Според легендата Богородица, запленена от райската красота на това място, помолила своя син да є го дари. Тогава от небесата се чуло: "Нека това място бъде твоята градина, убежище за всички, които търсят спокойствие и мъдрост". Така наричат Атон и днес – "Градината на Богородица". В Света гора днес има 20 манастира, от които "Св. Георги Зограф" е обитаван от български монаси. Монашеската общност в Атон се управлява по свои правила. И до днес е забранено да бъде посещаван от жени.

Архитектура

Столицата Търново била и лицето на архитектурата и изкуството. Градът бил разположен на три здраво укрепени хълма: Царевец, Трапезица и Момина крепост, заобиколени от р. Янтра (фиг. 9) . Масивни укрепителни съоръжения го правели труднодостъпен. Царевец бил военно административният и духовен център на столицата. В него се извисявали царските дворци, патриаршеската катедрала "Възнесение Христово", патриаршеският дворец и жилищата на дворцовата аристокрация. Архитектурата на Царевец символизирала съюза между светската и духовната власт, а столицата била въплъщение на Българското царство. Хълмът Трапезица бил гъсто застроен с църкви и жилища. Той заемал важно място в духовния живот на столицата – символ на святостта на града. Досега в него са открити 20 храма. Първи цар Иван Асен I по-строил там манастир и пренесъл в него мощите на св. Иван Рилски. Елементи от градоустройството на столицата се появили и в други укрепени градове – Червен, Шумен, Ловеч, Варна и др.

Разцвет на изкуствата

Засиленото строителство на църкви в столицата и страната стимулирало развитието на изобразителното изкуство. Стенописите на Боянската църква (фиг. 11) от XIII в. са истински шедьовър на Търновската живописна школа. Претворените от гениалния майстор образи в ярки цветове са изпълнени с жизненост и одухотвореност. Портретите на ктиторите севастократор Калоян и съпругата му Десислава (фиг. 12)са ценно наследство за българското и световно изкуство .

Друг забележителен паметник на Търновската живописна школа от XIV в. са останките от скалните църкви в с. Иваново (близо до гр. Русе) (фиг. 10) . Техен ктитор бил цар Иван Александър (фиг. 14) . Изображенията в тях са повлияни от византийските образци от времето на Палеолозите.

(фиг. 14) Цар Иван Александър

Той бил избран от болярите да заеме българския престол след смъртта на предшественика си Михаил Шишман, който заги нал в битка със сърбите. Представителят на Асеневата династия Иван Александър управлявал 40 години. По време на неговото царуване на стъпил вторият "Златен век" на средновековната българска култу ра. Покровител и дарител на книжовността и изкуството, цар Иван Александър е увеко-вечен в съхранени до днес изображения върху стените на Бачковския манастир и скалните църкви при с. Иваново (близо до гр. Русе), както и върху страниците на Лондонското четвероевангелие.

За библиотеката на цар Иван Александър били създадени едни от най-богато украсените ръкописни книги в европейския Изток. Това били Ватиканският препис на византийската хроника на Константин Манаси, Лондонското четвероевангелие (фиг. 13) и Томичовият псалтир .

(фиг. 13) Исус на кръста, миниатюра от Четвероевангелието на цар Иван Александър, ХІV в.

То е изработено по поръчка на цар Иван Александър. Съдържа 366 миниатюри и е един от най-богато илюстрованите средновековни ръкописи. Днес се съхранява в Британската библиотека в Лондон.

През XIII – XIV в. значителен разцвет достигнало и музикалното творчество. Изключителна роля за реформирането на българската и византийската църковна музика изиграл българинът Йоан Кукузел (1280 – 1360) от Драч. Неговите съвременници го наричали "ангелогласен". В творчеството си той използвал музикални орнаменти от българската народна песен.

Българската култура е неделима част от културното наследство на средновековна Европа. С постиженията си през XIII – XIV в. в областта на книжнината, архитектурата, изкуството и музиката тя играла значима роля в културния живот на православния свят и през XV – XVI в.

Речник:

ктитор – (от гр.) дарител на храм или манастир

Въпроси и задачи:

1. Как през ХІІІ – ХІV в. българската столица Търново се превърнала в център на православния Изток?

2. Запишете в тетрадките си шедьоври на средновековната българска култура от ХІІ – ХІV в. със световно значение. Изгответе презентация за един от тях.

3. Опишете книжовното дело на Патриарх Евтимий.

4. Потърсете в Интернет информация за един от творците от Търновската книжовна школа, споменат в урока. Използвайте дадените показатели в таблицата на с. 8 в учебника.