32.Завладяването на Балканите от османците

През ХІ – ХІІІ в. Византия загубила голяма част от малоазийските си територии. В тях тюркски племена, изповядващи исляма, създали свои племенни обединения. От едно от тях започнало завладяването на Балканите.

Поява на османските турци на Балканите

В края на ХІІІ в. в Северозападна Мала Азия се появило племе от няколкостотин шатри. Начело със своя предводител Осман (фиг. 2) то започнало да напада за плячка околните земи и да превзема християнски крепости. Към него се присъединили и други тюркски племена, примамени от възможността за богата плячка. Легендата приписва на Осман създаването на племенното обединение, което положило началото на държавата, приела неговото име – Османска.

През 40те години на ХІV в. османците се появили на Балканския полуостров като наемници в гражданската война във Византия. Когато ромеите не им платили, те започнали да плячкосват християнските земи. Разграбили и български селища в Тракия. Неочаквано османците завладели голямата ромейска крепост Одрин, след което превзели българските градове Ямбол, Пловдив и Айтос. Набезите им за плячка се превърнали във война за територии. Двама от балканските владетели – Вълкашин и Углеша, първи осъзнали голямата опасност. Войската им, съставена от българи, сърби и ромеи, обаче била разбита през 1371 г. при Черномен на река Марица. Последиците от това поражение били фатални (фиг. 4) .

(фиг. 4) Разорението на българските земи

"Когато убиха юначния Углеша, турците се пръснаха и полетяха по цялата земя подобно на птици по въздуха. Едни от християните бяха заклани, други – отвлечени в плен, а онези, които останаха, и тях смърт несретна ги покоси, защото погинаха от глад. Опустя земята, лиши се от всичките си блага, погинаха людете, изчезна добитък и плодове. Не остана ни княз или вожд, или наставник, нямаше кой да ги избави и спаси."

По "Приписка (кратка бележка, записана в полето на книга) на монаха Исай", 1371 г.

Краят на средновековна България

Цар Иван Шишман, който заел престола в Търново след смъртта на баща си Иван Александър, станал османски васал. Това не спасило крепостта Средец, завладяна след дълга обсада (фиг. 1) . Османците продължили нашествието си, като прилагали една и съща тактика. Първо предприемали грабителски набези, избивали населението, разорявали християнските земи. Продължавали с превръщането на балканските владетели в свои васали. Завършвали с окончателното завладяване на държавите им. Българските бойци защитавали всеки проход и всяка крепост. Въпреки упоритата съпротива османската армия завладяла Североизточна България (фиг. 3) .

През 1389 г. войските на сръбския крал Лазар се изправили срещу армията на Мурад І на Косово поле. В сражението загинали и двамата владетели. Но това не спряло османците. Новият владетел Баязид І, наречен Светкавицата, преминал към широко настъпление. През 1393 г., докато цар Иван Шишман бил в Никопол, османците обсадили столицата Търново. Защитата на града поел Патриарх Евтимий, но след три месеца съпротивата била сломена (фиг. 5) (фиг. 6) . Две години по-късно османците завладели и Никопол. Цар Иван Шишман бил убит. Същата съдба сполетяла и Добруджанското деспотство.

(фиг. 5) Съдбата на търновци

"Варварският цар реши да пресели народа на изток, а Божия човек да изпрати на заточение. Деца се разлъчваха от бащите си и сродници – от своя род. Един друг се прегръщаха, прощаваха, а посред тях великият Евтимий вървеше, подпирайки се с жезъла си, и се обливаше със сълзи, не че сам страдаше от недъга на старостта, а го нараняваше страданието на народа. Дойдоха до мястото, където против желанието си пастирът щеше да се разлъчи от тях. Той ги утешаваше и ги наставляваше да пазят вярата непорочна."

По "Житие на св. Евтимий, патриарх Търновски", Григорий Цамблак, ХV в.

Събитията на Балканите стреснали католическа Европа. Османците приближавали нейните граници. Унгарският крал Сигизмунд организирал кръстоносен поход, в който се включили хиляди рицари от Франция, Унгария, Германия, Англия. Към тях се присъединили и влашки отряди. Цар Иван Срацимир отворил вратите на Видин за Христовите воини. През 1396 г. край Никопол кръстоносците били разбити от османците (фиг. 3) . Халифът в Медина оценил значението на победата над неверниците и дал на османския владетел титлата султан, равна на императорската. След тридесетгодишна героична съпротива средновековна България била завладяна.

Европа срещу османците

В началото на ХV в. османската държава неочаквано се разпаднала. В битката при Анкара монголите разгромили османската армия и пленили султан Баязид І. Настъпили ужасни времена. Българските земи се превърнали в бойно поле на тримата синове на Баязид, които се борели за престола. В същото време Унгария организирала антиосманска коалиция, в която се включили Константин, син на цар Иван Срацимир, и Фружин, син на цар Иван Шишман. Царските наследници организирали първото въстание на българите срещу османската власт. То избухнало през 1408 г. в областта между Видин и Ниш, като обхванало голяма част от българските земи. Османците се нахвърлили върху въстаналите райони, разорили градовете и избили населението. Кризата в османската държава не била оползотворена, но и стремежът на българите за свобода не бил прекършен.

Когато османците започнали продължителни войни в Мала Азия, християнският свят решил, че е време да прогони османците от Европа. Два пъти, през 1443 и 1444 г., кръстоносните войски, предвождани от младия полско-унгарски крал Владислав ІІІ Ягело (фиг. 11) и трансилванския войвода Янош Хуняди, навлизали в османските територии. Подпомагани от българите, през 1443 г. те превзели Ниш и София. На следващата година преминали през Дунавската равнина, завладели османските крепости и достигнали Варна. Край стените на крепостта обаче претърпели поражение (фиг. 9) . Кралят бил убит. За османците победата им при Варна била доказателство, че християнският свят не може да им противостои.

(фиг. 9) Битката на народите при Варна

Картосхема: битката при Варна, 1444 г

В полето пред крепостта Варна султан Мурад ІІ очаквал кръстоносците. Макар и изненадани, на 10 ноември 1444 г. те приели сражението с ентусиазъм. Устремът им бил толкова силен, че много от османските войници се разбягали. Крал Владислав III пряко атакувал шатрата на османския владетел. На бял кон, облечен в сребърна ризница и със сребърен шлем, той бил лесно разпознаваем. Рицарската му демонстрация била съдбоносна. Един османски войник го свалил от коня и го убил. Османците вдигнали на копие отрязаната му глава и ходът на битката се променил. Само малцина християнски воини успели да се спасят. Някои учени нарекли сражението Битката на народите при Варна.

Окончателно завладяване на Балканите

В следващите десетилетия балканските владетели продължили да воюват помежду си. Влизали в съюзи с Римския папа и италианските държави, но най-често – с османците. През 1451 г. османския престол заел Мехмед ІІ (фиг. 12). Той имал амбициозен план, в който най-важното било завладяването на Константинопол. Обсадил града по суша и по море (фиг. 7) и на 29 май 1453 г. османците превзели хилядолетната византийска столица (фиг. 10) . Константинопол станал Истанбул.

Последвали османски походи във всички посоки. През 1459 г. била завладяна Сърбия, а четири години по-късно – и Босна (фиг. 3) . Най-дълга била войната с албанците. Техният водач Георги Кастриоти (фиг. 8) преживял младостта си като заложник в османския двор, където приел исляма и името Скендер (Александър). Завърнал се в Албания, той обединил аристократите, свързал се лично с папата и с християнските владетели. Двадесет и четири години отблъсквал османските завоеватели и в множество битки разгромил огромните им армии. Султанът успял да завладее напълно албанските земи едва през 1479 г. – десет години след смъртта на Скендер бег (фиг. 3) . Целият Балкански полуостров влязъл в границите на османската държава.

Османците били тюркско племе, изповядващо исляма. Завладели територии в северозападния край на Мала Азия и се насочили към Балканския полуостров. След три десетилетия на борби с нашествениците българите загубили своята свобода. Същата съдба имали и византийците, сърбите, босненците, албанците.

Речник:

султан – титла на владетеля на Османската империя

(фиг. 12) Портрет медал на султан Мехмед ІІ Завоевателя, изработен по поръчка на Лоренцо Медичи – владетел на Флоренция, ХV в.

Когато заел престола, Мехмед ІІ бил само на 18 години. Имал високо образование, говорел пет езика. Той бил изключително амбициозен – искал да бъде по-велик от Александър Македонски. Не се спрял, докато не завладял Балканския полуостров.

Въпроси и задачи:

1. Как османците дошли на Балканите?

2. Проследете по картата османското завоевание на българските земи.

3. Какви действия предприел европейският Запад в защита на християните на Балканите?

4. Начертайте в тетрадките си линия на времето и нанесете върху нея годините на завладяване на балканските държави от османците.