33.Културно наследство на средновековна Европа (XII – XIV в.)

През ХІІ – ХІV в. голямо развитие в европейския Запад получили образованието и науката. В Изтока по времето на Палеолозите Византийската империя също преживяла културен подем.

Университетите

В началото на XII в. броят на грамотните хора в Запада се увеличил. Стремежът към по-голяма образованост довел до появата на първите висши училища – университетите. Най-старите били открити в Болоня и Париж (фиг. 3) . Те представлявали общества на преподаватели и студенти, които постепенно получили редица привилегии: сами да организират обучението си, да издават дипломи и да не плащат данъци. Структурата и организацията им залегнали в основата на съвременните висши училища. Имало различни факултети, ръководени от декани. В университетите постъпвали момчета на около 15 – 16 години. Те завършвали факултета по изкуства, полагали изпити и след това следвали право, медицина или теология. Обучението включвало слушане, записване на лекции и провеждане на публични дискусии. Преподавало се на латински език. В един университет можело да учат младежи от цяла Европа. Студентите били известни с буйния си живот и свободни нрави.

(фиг. 3) Първите университети, реконструкция

През ХІІ – ХV в. университетите станали неделима част от градската среда на Запад. Във факултета по свободни изкуства студентите изучавали граматика, диалектика (изкуството да се води спор) и рето-рика, както и аритметика, геометрия, астрономия и музика. След успешно полагане на изпит всеки продължавал следването си според професията, която си бил избрал.

(фиг. 5) Св. Тома Аквински

Той учил в Парижкия университет, а по-късно – в Кьолн. Заради това, че не говорeл много, състудентите му го сметнали за глупав. Неговият учител обаче им казал: "Вие го наричате немия вол, но в своето учение той един ден ще представи такъв рев, че ще се чуе по целия свят". И наистина Тома станал един от най-известните и уважавани преподаватели. Той разгледал връзката между вярата и разума и адаптирал философията на Аристотел към християнската мисъл.

Наука и литература

В началото много популярна в Запада станала схоластиката – средновековната философия. Основната ѝ задача била да разкрие връзката между вярата в Бога и знанията за света. Най-видният ѝ представител бил Тома от Аквино (фиг. 5) , живял и творил през XIII в. В следващите столетия схоластиката в Запада започнала да губи позиции за сметка на естествените науки (фиг. 1) . По същото време във Византия хората силно се интересували от християнската идея за Спасението. Появило се ново религиозно учение – исихазъм. Един от най-видните му представители бил монахът Григорий Синаит. Много от представителите на исихазма създали свои книжовни школи (фиг. 2) .

През ХІІ – ХІV в. се появили и нови литературни творби. В Западна Евро-па странс т ващи поети разказвали в многобройни поеми за рицарите (фиг. 4) . Във Византия при Палеолозите се засилил интересът към творбите на древногръцките философи Аристотел и Платон. Сред книжовниците имало и светски лица. Такъв бил император Йоан Кантакузин, който оставил мемоари за своето време.

(фиг. 4) Страница от "Роман за Розата", френска поема от XIII – XIV в.

В тази изключително популярна в Западна Европа творба се разказвало за младеж, който се влюбил в девойка на име Роза. Творбата била пример за романтичната любов в света на благородниците. Илюстрациите към нея съдържат важна информация за дворцовата церемония на Запад.

Архитектура и изкуство

През ХІІ – ХІV в. в Западна Европа продължило строителството на замъци. Били изграждани мощни крепости с дебели стени и високи кули. Наред с отбранителната архитектура от ХІІ в. разцвет получило и строителството на готически храмове. Във Византия при Палеолозите почти всички храмове били с малки размери, но оригинални в своя облик. Образец на тяхната пищна и ярка живопис е храмът в манастира "Хора" в Константинопол. Наситените цветове станали предпочитани от художниците, а изобразяваните сцени се откроявали със своята динамика (фиг. 6) . Когато Балканите били завладени от османците, византийски творци потърсили убежище на запад и най-вече в Италия. С творбите си те допринесли за появата на нова епоха.

(фиг. 6) "Света Троица", иконописец Андрей Рубльов (1360 – 1430)

Новият византийски стил намерил отражение в творчеството на руския иконописец Андрей Рубльов. В Москва работел и прочутият византийски художник Теофан Грек (1330 – 1410).

През ХІІ – ХV в. университетите подготвяли нови поколения учени. И на Изток, и на Запад се натрупвали знания и опит, които бавно променяли средновековния свят. Най-значими били промените в архитектурата и изкуството.

(фиг. 2) Св. Теодосий Търновски, стенопис, хрампаметник "Ал. Невски", София

Той бил един от най-видните български исихасти, ученик на Григорий Синаит и на свой ред учител на Патриарх Евтимий.

Речник:

мемоари (от фр. „памет“) – творби, в които авторът разказва спомените си за преживени събития
исихазъм – духовно учение в православието през ХІІІ – ХІV в., стремящо се да възстанови връзката с Бога в уединение, чрез безмълвие и съзерцание

Въпроси и задачи:

1. Опишете структурата на университетите. Какво включвало обучението в тях?

2. Какви теми и сюжети вълнували средновековните творци?

3. Какви промени настъпили в архитектурата и изкуството?