56. ДРАЗНИМОСТ И ДВИЖЕНИЯ ПРИ РАСТЕНИЯТА

Дразнимостта и движенията са присъщи на всички организми.

ДРАЗНИМОСТ ПРИ РАСТЕНИЯТА

Много растителни клетки са чувствителни към дразнители от външната и от вътрешната среда, подобно на рецепторите в животинския организъм.

Растенията имат прикрепен начин на живот. Те отговарят на действието на различните дразнители чрез много бавни движения. Ако поставите саксия с бегония, мушкато или друго стайно растение пред прозорец така, че светлината да идва от едната страна, то след няколко седмици много от листата на растението ще се обърнат към светлината (фиг. 1).

Фиг.1. Движения при бегония

Растенията, както животните, притежават свойството дразнимост. Ответната им реакция най-често са бавни движения. Движенията при растенията представляват промяна в положението на техни органи или части от органи в пространството.

ВИДОВЕ ДВИЖЕНИЯ ПРИ РАСТЕНИЯТА

Движенията при растенията са два основни вида: необратими и обратими.

Необратимите движения

Необратимите движения на растенията са растежни – осъществяват се чрез неравномерно едностранно нарастване на растителни органи или на части от тях. Дразнителите са фактори на средата, които имат определена посока. Такива например са гравитационните сили (земното притегляне), светлинните лъчи и др. Пример за растежно движение е нарастването на корена винаги надолу към почвата. Дразнителят е земното притегляне. Върху стъблото същият този фактор влияе по противоположен начин – стъблото винаги расте нагоре (фиг. 2).

Фиг. 2. Необратими движения: Коренът на повечето растения расте надолу, а стъблото – нагоре

Ако поставите ваза с кокичета в топла стая, цветовете им ще се разтворят. Ако изнесете вазата на двора, терасата или върху външния перваз на прозореца, то съвсем скоро ще забележите, че цветовете са се затворили. Ако отново поставите вазата на топло, цветовете отново ще се разтворят. Това движение е обратимо.

Обратимите движения

Обратимите движения са по-бързи от необратимите. При тях след преместване в пространството растителните органи могат да се върнат в първоначалната си позиция. Тези движения се осъществяват чрез увеличаване или намаляване на съдържанието на вода в растителните клетки, които се намират в основата на листните дръжки и цветовете. Наблюдават се при действие на дразнител от околната среда, който няма определена посока, например температура, влага и др.

Обратими движения извършват цветовете на лалето, минзухара, петунията, глухарчето и други, които сутрин се отварят, а вечер се затварят (фиг. 3).

Фиг. 3. Обратими движения при минзухар
 

Цветовете на слънчогледа се насочват към слънцето и променят положението си през деня, като го следват (фиг. 4).

Фиг. 4. Обратими движения при слънчоглед

Интересни движения извършва срамежливата мимоза – при докосване листата ѝ се свиват и прилепват едно към друго (фиг. 5). Някои растения, живеещи върху бедни на минерални вещества почви, си набавят тези вещества, като улавят и „изяждат“ насекоми, кацнали върху листата им. Такива растения се наричат насекомоядни (фиг. 6).

Фиг. 5. Лист на срамежлива мимоза, докоснат в предната част
Фиг. 6. Насекомоядното растение Венерина мухоловка, уловило жертва

НАЙ-ВАЖНОТО

ОПИШЕТЕ, ОБЯСНЕТЕ, ПРИЛОЖЕТЕ

  1. В какво се състои значението на дразнимостта и движенията при растенията?
  2. Сравнете необратимите и обратимите движения при растенията.
  3. Проучете чрез интернет или други източници какви насекомоядни растения се срещат в България и как те улавят и „изяждат“ жертвите си.

ДОМАШЕН ЕКСПЕРИМЕНТ

Докажете влиянието на земното притегляне върху растежните движения при растенията.